Красен Станчев: „Суверенитетът“ не е „предаден“ с въвеждането на еврото

  • 03 юни 2022 15:51

  • 747
  • 0
Красен Станчев: „Суверенитетът“ не е „предаден“ с въвеждането на еврото
© Булфото, архив

Основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев публикува във "Фейсбук" профила си мнението си относно въвеждането на еврото и призивите за провеждане на референдум по въпроса. 

Ето и какво написа той:

Пак някой нещо не е разбрал:

- „Суверенитетът“ не е свързан с и не е „предаден“ с въвеждането на еврото.

- Преотстъпването на „суверенитет“ от централните банки на страните членки на ЕИО е де факто реалност от 1979 година, когато тези страни започват да използват ЕКЮ-то като счетоводна единица, основана на разменните ѝ курсове спрямо валутите на отделните страни.

- Този разменен механизъм е в основата на еврозоната от 1 януари 1999 г. насам.

- Искането на референдум за членство в еврозоната е всъщност идея за преразглеждане на договора за членство в ЕС.

- Междувременно ЕИО се превръща в Европейски съюз и приема нови страни. За тях първо ЕКЮ-то, а след това и разменният механизъм са вече даденост.

- Преговорите за членство започват при вече действащ паричен съюз на страните, които вече са част от ЕС. Затова и разменният механизъм е част от договорите за членство.

- Искането на референдум за членство в еврозоната е всъщност идея за преразглеждане на договора за членство в ЕС. Това би противоречало на Конституцията.

„Възраждане“ ще търси парламентарна подкрепа за референдум за еврото

- Провеждането на такъв референдум и дори абстрактно възможното решение да не бъде одобрено членството на България в еврозоната, не означава нито че ще бъде запазен някакъв суверенитет на действителната парична политика на БНБ, нито че този суверенитет би бил нещо добро.

- Историческият опит на България свидетелства, че БНБ много рядко е имала чиста международна независимост на емисионната си политика. За страни като България и още 185-190 страни в света това е на практика непостижимо.

- Едно от историческите издания на БНБ показва (автор на тази част Румен Аврамов), че до към Първата световна война БНБ търси паричен или метален стандарт, към който за се „закачи“.

- След тази война БНБ е нещо като „валутен съвет“, управляван от чужденци.

- Малцина са възмутени от този факт. Преди Втората световна война левът стават част от клиринговите разплащания на марката на Третия райх, а след нея – на клиринговата система на съветската рубла. (Отново няма ропот по повод суверенитета на БНБ.)

- През всичките тези години винаги е имало проблеми и с банковия надзор, освен през 1944-1989 г. - защото тогава надзорът не е банков.

- "Независимата" парична политика за целия период от 1944 до 1991 г. е суверенна (свободна) спрямо и само норамалнала логика на централното банкиране.

- Като част от зоната на рублата, разменният курс спрямо конвертируемите валути е по-скоро фикция; през февруари-март 1990 г. независимият курс на лева към долара на САЩ 1. е около 18 пъти по-нисък от пазарния.

Когато си във властта -Vs.- когато си опозиция

- През 1989-1991 г. БНБ продължава да бъде напълно зависима от правителството до януари 1991 г.

- До края на 1994 г. БНБ е относителсно суверенна спрямо партийното мнозинство в парламента; след 5 май 1995 г. бързо става напълно зависима от политиките на правителството.

- След 1-ви март и особено след 1-ви юли 1997 г. до сега е може би най-дългият период не независимост на ентралната банка на България.

Ако трябва да направя някакъв извод от казаното дотук, бих посочил следното.

1. След преобразуването на БНБ в паричен съвет през 1997 година, настъпва най-дългият период на действителна независимост на централната банка в историята на България.

2. В годините сред това БНБ действа като основен фактор за най-дългия период на икономически растеж, здраве на публичните финанси и общо за всички благосъстояние.

3. Винаги е било възможно да отидеш "за риба" или да береш билки, с който и да е управител или член на БНБ, особено ако си български собственик или управител на банка.

4. Сега БНБ може да избира в чия валута и книжа да държи резерва на лева.

5. След 1997 г. досега е периодът на най-голяма и продължителна свобода на централната банка след 1879 г.

6. Суверенитет на БНБ може и да няма, но това не означава липса на суверените на страната.

7. Важен е суверенитетът на хората от техните избранници в политиката. Затова металният или някъкъв подобен на металния стандарт в паричната политика е най-добрия вариант, ако централната банка не спасява (финансира) правителството и банките.

Казаното тук накрая важи и за ЕЦБ.

Теодора Павлова
747 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини