Хазартът с 40% по-високи приходи

Има бизнеси, които COVID-19 кризата удари, но устойчивото им развитие в нов вид и форма не закъсня. Хазартът е един от тях. Само месеци след отшумяването на пандемията, която затвори за дълго наземните казина и две години след скандала и последвалото изчезване от пазара на един от хазартните босове - Васил Божков, възходът на бранша у нас е отчетлив, показва статистиката.

Хазартният бранш у нас бележи 40% по-високи приходи през последната година по данни на НАП. А само за 2 години платените данъци и такси, постъпили в хазната от него са в размер на около половин милиард лева. Сметките сочат близо 207 млн. лв. данъци за последния отчетен период 2020-2021 г., 75% от които са такси от онлайн залагания, лотарии и тото. Това позиционира и компаниите в този бранш като едни от най-сериозните данъкоплатци в България, сочат финансовите анализи, анализира експерт от Dividend.bg. 

В същото време все по-голям е интересът към онлайн залозите от страна на играчите, а промененият бизнес климат след скандала „Божков“ доведе до все по-голяма конкуренция на пазара.

След 2020 г. на него навлязоха редица нови букмейкъри. В момента за вниманието на хората, които правят спортни залози онлайн се борят над 10 компании, а тенденцията е броят им да се увеличава все повече, прогнозират анализаторите. Всъщност новите компании на пазара са най-голямата гаранция, че ситуацията е променена.

Така България следва световния тренд, при който онлайн залозите бележат устойчив ръст и донякъде компенсират загубите на физическите казина от локдауните. Освен глобалната тенденция за ръст на приходите от хазарт, локалната картина също носи повече печалба за държавата от таксите на букмейкърите и по-голям интерес от страна на нови компании.

Скандалът „Божков“

Несигурна регулаторна среда и остра политическа намеса, от една страна. Солидни обороти, които се измерват с проценти от БВП, печалби и сериозен принос към хазната, от друга. Правила, които работеха не за всички. Така изглеждаше в последните години хазартната индустрия в България.

През 2019 г. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) установи, че Държавната комисия по хазарта не е упражнявала ефективен контрол върху плащането на данъци и такси от страна на дружествата на Васил Божков.

Заключението на инспекцията бе, че заради неефективния контрол от ДКХ за периода между 2014 и 2019 г. в държавния бюджет не са постъпили средства в размер на почти 557 млн. лв. от свързаните с Васил Божков компании „Ню геймс“, „Национална лотария“ и „Еврофутбол“. Освен всичко тези компании на практика бяха монополисти – „Ню геймс“ и „Национална лотария“ в сегмента на моментните лотарии, а „Еврофутбол“ - при офлайн залагания на спортни събития. В момента и трите компании не извършват дейност, а лотарията се развива само от държавния „Български спортен тотализатор”.

Удобството на един закон

Скандалът с Божков оголи дълго подтискани проблеми, заради които държавата не е успявала да събира напълно данъците, а специалната комисия е имала и начин да бъде неефективна.

Проблемите със събирането на въпросните такси обаче започват още през 2013 г., когато е приет чл. 30 от Закона за хазарта. Той въвежда събиране на двукомпонентна такса – еднократна при получаването на лиценз и променлива част която се събира всеки месец- в размер на 20% върху разликата между всички направени залози и всички изплатени печалби, за организаторите на онлайн залагания и в размер на 15% върху сумата на всички направени залози – за офлайн организаторите на хазартни игри, като е предвидена и допълнителна ставка от 20% за игри, за които се събират такси и комисионни за участие. Така се оформя и щетата за бюджета - една част от тогава действащите оператори, организирали офлайн залагания са декларирали коректно дължима държавна такса в размер на 15% върху стойността на направените залози, а другите – 20%, представяйки, в разрез със закона, организираните от тях игри, като такива, за които се събират такси и комисионни за участие.

Двойният стандарт в българския списък "Магнитски" продължава - директно свързани с Божков лица не са в него, а такива прекратили всякакви отношения преди години, остават

След скандала с Божков текстът бе ревизиран и „вратичката“ в закона бе затворена. Така към момента за организиране на лотарийни игри с билетчета, както и за хазартната игра “Тото” на “Български спортен тотализатор”, включително и за игрите със залози върху резултати от спортни събития и надбягвания с коне и кучета, наземно, се дължи държавна такса в размер на 15% от всички направени залози. Таксата за организиране на онлайн хазартни игри е 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби.

Последните промени в Закона за хазарта бяха направени през 2020 г. след обвиненията срещу Васил Божков след като „двусмислието“ в закона спести на обвиняемия бизнесмен над половин милиард лева такси.

Оттогава парламентът вмени държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с него дейности да се осъществява от Националната агенция за приходите (НАП), а Държавната комисия по хазарта беше закрита.

Хазартният бранш вече е сред най-сериозните данъкоплатци

Въпреки проблемите при събирането на таксите в случая с Божков и последвалите събития, хазартният сектор остава сериозен платец към държавната хазна. Оказа се, че не се сбъдват и очакванията държавата да получи значително по-малки суми след излизането от пазара на „Националната лотария“ и отнемането на лиценза на „Еврофутбол“.

По последни данни общите приходи в държавната хазна от хазарт в периода 2020 г. - 2021 г. са 206.8 млн. лв. От тях 148.2 млн. лв. са събраните държавни такси, които плащат вместо данък печалба организаторите на най-разпространените хазартни игри като лотарии, тото и онлайн залагания. 2.3 млн. лв. са направените вноски за социално отговорно поведение. 56 млн. лв. са платените данъци от бинго зали, казина и зали с игрални автомати. За същия период предходната година - 2019 г. - 2020 г., приходите в хазната от хазарт са 245.9 млн. лв. От тях платените държавни такси са 173.2 млн. лв., вноските за социално отговорно поведение са 2.49 млн. лв., а данъците от бинго зали, казина и зали с игрални автомати са 69.8 млн. лева.

За 2018 г. приходите, генерирани от игралната индустрия в държавния бюджет са в размер на 221.599 млн. лв., за 2017 г. са 200.902 млн. лв.

Според статистиката, по груба сметка в хазартния сектор у нас се въртят около 3% от БВП на глава от населението. Последните актуални данни са отпреди година и бяха изнесени по време на дебат в Народното събрание. Според Министерството на финансите в периода от 1 март 2020 г. до 28 февруари 2021 г. са направени залози за общо над 1.2 млрд. лева.

Това показва, че оборотите в индустрията като цяло са високи, а тенденцията е държавата да печели все повече от таксите от хазарт. Аргументите в подкрепа на тези очаквания са два – изяснената регулация, която настъпи с поправките в Закона за хазарта и увеличаващата се конкуренция на полето на онлайн залозите след 2019 г.

Само в последно време на българския пазар навлязоха 6 изцяло нови бетинг компании, които развиват онлайн платформите си в условията на силна конкуренция. Според регистъра на НАП чисто новите платформи за онлайн залагания, които са получили необходимите лицензи са Betano, BetWay, AlphaWin, InBet, 8888 и Sesame. Те допълват списъка с легалните платформи у нас, който доскоро се състоеше от Efbet, Winbet, PoкerStars, Palms Bet, Bwin и Bet365.

Анализаторите отдават причините за този забележителен интерес на 3 фактора. Първият е COVID-19, който отвори вратата на онлайн хазарта още по-широко, превръщайки го в единствената възможност по време на локдауните.

Вторият – развитието на сектора в световен мащаб.

И третият, който обаче не е по-малко значим – освобождаването на български пазар от нечистите практики, станали известни по време на скандала с Божков. Дотогава подобна конкуренция не се допускаше, а поява на нов букмейкър за толкова години така и не се случи устойчиво.

Финансовият резултат от променената обстановка не закъсня и беше официално оповестен от НАП, която вече е пряко отговорна за плащането на сметките в сектора:

НАП: Онлайн хазартът има огромно развитие

През март 2022 г. изпълнителният директор на НАП Румен Спецов обяви годишен ръст от 40% от приходите от хазарт. Той обясни, че тази динамика не се дължи на инфлацията, а на обема и обхвата на онлайн залаганията. "Получихме тежко наследство от закритата Държавна комисия по хазарта, защото нямаше плавен преход в нормативната, документалната и софтуерната части. С една дума - приходите са в повишение на годишна база. Самата дейност е в непрекъснато повишение и при онлайн, и при наземния хазарт", подчерта Спецов. По думите му покачването приходите се дължи и на преминаването към по-нов вид игри в частта на онлайн хазарта. "Онлайн хазартът има огромен принос и развитие, ако трябва да го сравняваме с наземния хазарт", отбеляза още изпълнителният директор на НАП.

Кои са основните играчи?

След промените в закона от 2020 г. държавното дружество "Български спортен тотализатор" (БСТ) се превърна в пълен монополист при лотарийните игри. На този фон чистата печалба на тотализатора за 2021 г. е в размер на 53 млн. лв. – това е сумата, включваща чистата печалба за БСТ (11 млн. лв.) и преводите към спортното министерство (42 млн. лв.). Отделно, за такси за хазарт са внесени 42.5 млн. лв., което значи, че приходът за държавата от тотализатора през миналата година са били общо 84.5 млн. лв. За 2020 г. печалбата с трансфера е 38.5 млн. лева.

Значително по-интересен е сегментът на онлайн спортните залагания. Средата в него е силно конкурентна откакто на пазара се появиха редица нови букмейкъри, които навлязоха със сериозни рекламни кампании. Интересът към сектора продължава и очакванията са те да увеличават броя си, а с това и платените към държавата такси.

Анализ на пазара откроява няколко сериозни играчи.

Българският букмейкър efbet е посочен като най-разпознаваем гейминг бранд в сферата, според специално проучване на българския пазар, направен от агенция „Прагматика“. Компанията предлага онлайн залози, както и игрални зали и спортни барове. Платформата на efbet предлага възможност за онлайн залози на спортни събития от над 30 вида спорт, виртуални спортове, казино игри и лотария, както и игри, излъчвани на живо. От 2018 г. компанията оперира и в Румъния, а наскоро марката еfbet навлезе и на още няколко европейски пазара и вече се конкурира с букмейкъри в Италия, Испания и Сърбия. efbet е спонсор на Първа професионална футболна лига в България и като част от корпоративно социалната си отговорност подкрепя над 100 спортисти, отбори и федерации в различни сфери. Спонсорствата на компанията за спорт не влизат в статистиката на държавата и нямат отношение към таксите от хазарт.

НАП спря 14 сайта за онлайн залагания без лиценз

Winbet е също сред водещите букмейкъри на пазара, като във веригата от наземни игрални зали и обекти на компанията са включени и спортни барове, предлагащи възможности за залози на футбол, баскетбол, волейбол, хокей, хандбал, тенис, снукър, дартс, Формула 1 и надбягвания с кучета. Компанията предлага секция със спортни залози на сайта си заедно с възможностите за залози на слот игри и казино. Winbet също подпомага спорта в страната - сред партньорите на букмейкъра са отборите на ЦСКА София, Ботев Враца и Ботев Пловдив, а също и клубове по борба, кикбокс и муай тай. Официален спонсор е на големи международни форуми като ATP Sofia Open и Европейското първенство по таекуондо.

Palmsbet е сред новите, но вече утвърдили своето място на пазара брандове. Отскоро операторът е и основен партньор на футболния клуб "Левски".

Разбира се, сред големите и разпознаваеми в световен мащаб сайтове, които предлагат спортни залози на българския пазар, са Bet365, Bwin и други. Bet365 например притежава лиценз за извършване на хазартна дейност в редица страни като Великобритания, Малта, Гибралтар, Дания, Испания, Италия, Австралия и България. Освен централата на компанията в Стоук он Трент, Bet365 има офиси в Гибралтар и Австралия

Bwin е австрийска марка за онлайн залагания, собственост на Entain PLC. Групата работи по международни и регионални лицензи в страни като Гибралтар , американския резерват Канауаке (Канада) и Белиз, както и Германия, Италия, Мексико, Хърватия, Австрия, Франция и Обединеното кралство в Европа.

Не без значение е обединението на организациите в бранша. Браншовите организации имат важна роля, с оглед да се избегнат злоупотреби и недобросъвестни практики. Например в Българската Асоциация на хазартните дейности членуват голям брой от онлайн чуждестранните организатори, опериращи на пазара, включително и някои наземни оператори.

Бъдещето: Залози с крипто валути и изкуствен интелект

Въпреки миналите турбулентни отношения с държавните институции, перспективите пред хазартния сектор остават положителни. Допълнителен тласък на пазара се очаква от новите технологии като блокчейн и изкуствения интелект. Потенциалът на блокчейн технологията в онлайн игралната индустрия е голям, защото дава сигурност, която приляга на профила на бизнес модела. Идеята за създаването на онлайн казина с крипто валута вече започва да добива реални измерения. Вече съществуват онлайн казина, които приемат крипто валути, но в повечето случаи те се превръщат в реални валути при залог. По отношение на регулацията, прогнозите са, че във все повече страни ще приемат законови рамки, защото в глобален мащаб се очаква да се увеличи използването на крипто валутите като разплащателен метод по отношение на онлайн гейминга.

Разбира се този процес следва да се случва, но при стриктна регулационна уредба на процесите. Това вече се случва и се работи все по-активно в тази посока от различните европейски регулатори.

В онлайн гейминг пространството навлиза и изкуственият интелект (AI) със софтуери, които биха могли да анализират поведението на потребителите и да дават прогнози по отношение на интереса към различни продукти. Той е и мощно средство, с помощта на което може да се посочва възникването на отклонения в поведението на потребителите, като склонност към пристрастяване към хазарта. По този начин зависимостта може да бъде предотвратена преди да се задълбочи, което пък би решило основният имиджов проблем на хазартния бранш. С помощта на изкуствения интелект могат да се определят много по-бързо и коефициентите на редица събития в спортните залози, което би могло да навлезе широко и за употреба на самите букмейкъри.

Потенциалът на изкуствения интелект тепърва ще се разгръща и усвоява по-активно от хазартния бранш. И това в допълнение на все по-бързите темпове, технологични решения и все повече контролиращи механизми за самия бранш, посочват още анализатори на пазара.

Последвайте канала на