Tрендът за влошаване състоянието на ББР продължава

Може би, си спомняте в революционните месеци на 2021 година, как тогавашния министър на икономиката, а вече премиер на България, г-н Кирил Петков започна да води медиен кръстоносен поход срещу ББР. Това пише в анализ Никола Филипов, финансист.

Филипов е финансист от Съвета по икономически и публични политики. Бакалавър по "Финанси" от УНСС. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира "Бизнес анализ и оценка" в London School of Economics and Political Science в Лондон. Търсим го за анализ на банковия сектор в България.

В своето дълбоко непознаване в банковата материя човекът създаде толкова гафове, които просто сега няма ми стигне времето да ви ги припомня всичките. От това, че банката е зле финансово, опитваше се да внуши, че е точена, викаше кредитополучатели на публично изслушване (?!), пускаше сигнали до прокуратурата, до това, че бил спрял кредити за 800 млн. лева. Човекът си беше ходещ гаф и вече за година в активната политика това може да се види от всички, но е важно да си дадете сметка откога се опитвам да ви предупредя за това, което ще се случи в ББР.

Още със заемането на позицията министър на икономиката г-н Кирил Петков каза, че ще смени предишния мениджмънт и ще сложи професионален такъв, който да приложи абсурдния оперативен модел банката да финансира микро, малки и средни предприятия с максимален размер на кредита до 5 млн .лева. Каза и друго безумие, че банката щяла да стартира старт-ъпи, на което съм сигурен, че доста банкови експерти са изсмели. Всичко това може да звучи много добре за публиката, но още преди година писах, че това постави под сериозен финансов риск банката, защото ББР няма, нито клоновата мрежа, нито административния капацитет да изпълнява тази си нововменена функция. Отделът им за кредитиране на завалиите е сигурно 10-15 човека.

В сравнение, големите търговски банки имат стотици клонове из страната и стотици кредитни инспектори. Как да стане? 

В чисто финансов аспект трендът на влошаването на състоянието на банката продължава и през първото тримесечие на 2022 година. Най-притеснителните тенденции от баланса на банката за мен са устойчивия спад в кредитния портфейл и депозитите. Кредитният портфейл на всяка една банка е основния генератор на растеж. За да може тя да генерира приходи нейния кредитен портфейл трябва да расте устойчиво.

Подобен ръст означава, че клиентите вярват в банката, че тя има устойчив бизнес модел и предлага финансови продукти, които бизнесът припознава и използва. След поставянето на новия „извънземен“ мениджмънт в ББР тя буквално започва да се срива. За периода 1Q 2021 – 1Q 2022 година кредитния портфейл на ББР се е свил от 2,5 млрд лева до 2,1 млрд лева, или спад от 352 млн. лева (16.14%) за едва календарна година. И този забележителен спад се случва в условията на растяща икономика, в която банковия сектор за същия период от време регистрира ръст в кредитирането от близо 10%. Този мениджмънт наистина постига невъзможното.

В условията на растяща икономика и растящ банков сектор за една година някак си да регистрираш спад в кредитния портфейл от 16,14%. Това си е наистина забележително постижение.

Проблемен и спадът в депозитите на банката. Там той за същия времеви период възлиза на 18.70%, когато депозитната база на банковата система регистрира ръст от 10,4%. Този спад ясно показва, че бизнеса просто няма доверие в банката и това е пряко следствие от медийната кампания на Кирил Петков през миналата година.

Тези хора много късно проумяха, че тази банка вече се управлява от близък приятел на Владо Панев и Кирил Петков и всички негативи свързани с нея ще им се пишат на тях. Тук, обаче основния проблем е, че в ББР има няколко големи чуждестранни депозанти, които има риск в някой момент да си изтеглят парите. Ако не дай си боже се стигне до този негативен сценарий ще се наложи МС да налее пари в банката, за да я спаси.

Кузман Илиев пред Novini.bg: Партиите, искащи контрола над БНБ, да си мерят думите

Иначе, по другите пера на баланса нещата си остават притеснителни. Там всички негативни тенденции си оставят.

Най-големият проблем за мен, обаче през първото тримесечие на 2022 година е огромния срив в приходите от лихви на банката. За периода първо тримесечие 2021 – първо тримесечие 2022 година приходите на банката се сриват с близо 50% (47%) от 26 млн. лева до 17,6 млн. лева. Това е най-ясния измерител, който по един категоричен начин показва, че наложения от г-н Кирил Петков оперативен модел на банката просто не работи и той я поставя под сериозен финансов риск.

Разберете, че е плашещо да реализираш 50% спад в приходите за период, в който приходите на банковата ни системата растат с 7,8%. Спадът в нетния оперативен доход на банката е дори по-голям: 66%.

Още през миналата есен писах, че е крайно време БНБ най-накрая да вземе мерки за случващото се в баката, защото този пътуващ цирк там наистина ще я съсипе.

Тук трябва да спомена нещо много важно. Сегашният мениджмънт и борд на банката, дори нямат толкова голяма вина за случващото се в последната година. Те завалиите просто транспонират визията на г-н Кирил Петков тя да бъде конкурент на търговските банки и да финансира малки компании и старт ъп-и, която идея още в генезис беше обречена на неуспех. С всичко това искам да ви кажа да бъдете една идея по-критични към следващия чужденец, който е тръгнал да ни оправя, защото нагледно с цифри и графики виждате това оправяне точно, какво представлява.

Последвайте канала на