Кюстендил шампион по укрити прасета в задните дворове

Кюстендилци са първенци в опитите да си скрият прасетата, за да отърват ножа. От общо 310 нарушения, открити от инспекторите на Агенцията по храните (БАБХ), над една трета (139) са провинилите се свинари в областта, известна повече с отглеждане на череши.

До проверките се стигна след множество сигнали за нарушаване на забраната за репопулация от вече изрядни стопани. Инспекторите тръгнаха по страната по обекти за отглеждане на свине тип „заден двор“ по разпореждане на земеделския министър Десислава Танева.

По данни на земеделското министерство са 2299 проверки на територията на цялата страна. При проверките инспекторите са установили несъответствия в 310 обекта за отглеждане на свине тип „заден двор“, от които 139 в област Кюстендил. Най-много нарушения са открити още в Благоевград – 35, по 20 в Хасково и Габрово и Стара Загора (18). Най-малко изхитрили се стопани има в областите Русе и Варна, където са открити само по едно нарушение, пише Монитор.

При проверките са установени несъответствия, свързани с прасетата без идентификация, нерегистрирани обекти и такива, които не са въвели мерки за биосигурност. При проверките са издадени 80 акта и 241 предписания. Има отказани заявления за изплащането на обезщетенията на личните стопанства в страната заради африканската чума по свинете. Броят на стопанствата, които бяха подадени по списък в МЗХГ, е 34 821, подадените заявления в областни дирекции по безопасност на храните са 29 500, финансовото подпомагане е в размер в момента на 8,85 млн. лева, изплатени в 1691 населени места в 179 общини.

Подаденият списък с информация за личните стопанства беше събрана през областни епизоотични комисии от кмета на населеното място и официалния ветеринарен доктор. Тези лични стопанства нямаха регистрация в системата на агенцията по храните. Причините за това са много, включително и това, че те не отговаряха на изискванията за лично стопанство, а именно към момента по наредба 44 - отглеждане само на свине за угояване до 5 броя. По тази причина не бяха регистрирани и инвентаризацията и преброяването за нуждите на ограничаване на епизоотичния риск, беше направено лятото, когато се взе решение за прилагане на тази мярка.

Над 46 хиляди прасета в стопанствата тип „заден двор” паднаха жертви на чумата, показват данните на БАБХ към средата на септември. Те са били заклани, а стопаните им са усвоили месото. Дребните стопани по селата бяха принудени да заколят без време прасетата си заради разразилата се в страната зараза от африканска чума.

В 20-километровата зона около големите свинекомплекси трябваше да бъдат ликвидирани животните в стопанствата тип заден двор, защото са потенциален източник на заразата. Срещу това стопаните получават по 300 лева от държавата. Парите са предназначени за дезинфекция на кочините, преди те да бъдат заселени с нови животни от септември догодина.

Последвайте канала на