Директорът на ИКИТ-БАН: С полетите на Ричард Брансън и на Джеф Безос започва космическият туризъм

С космическите полети на Ричард Брансън и на Джеф БезосДжѐфри Престън Бѐзос (на английски: Jeffrey Preston „Jeff“ Bezos), по-известен просто като Джеф се поставя началото на космическия туризъм, но хубавото е, че се развиват също космическият транспорт, космическите технологии и навигацията, която е свързана с тези полети. Към тези двама милиардери, инвестиращи в космически полети и технологии, трябва да добавим и Илон Мъск Ѝлон Рийв Мъск (на английски: Elon Reeve Musk, /ˈiːlɒn ˈmʌsk/) е канадско-американски инженер, изобретател,. В тези космически полети се влагат много средства, но се инвестира много и в космическите технологии, като основно се развиват транспортните технологии. Това са космическите апарати, с които се излита до Космоса, каза в интервю за БТА проф. д-р инж. Георги Желев - директор на Института за космически изследвания и технологии /ИКИТ/ на БАН.

Той обясни, че се приема, че "при полетите над 80-90 километра, до 100-120 километра, започва космическото пространство". При своя полет Ричард Брансън е бил за около десетина минути в Космоса и той, както и придружаващите го пасажери, са почувствали безтегловността. Но най-интересното, според мен е, да се види дискът на Земята, което е най-красивото преживяване при тези космически полети, каза проф. Желев.

"В полета на Джеф БезосДжѐфри Престън Бѐзос (на английски: Jeffrey Preston „Jeff“ Bezos), по-известен просто като Джеф се използва совалка, която излита като ракета, и се приземява като самолет", обясни директорът на ИКИТ-БАН. Той прогнозира, че този космически туризъм, колкото повече се развива в бъдеще, толкова по-евтин ще става, но "цената му няма да падне много".

На въпрос кога космическите полети могат да станат "по-масови" и достъпни за повече хора на Земята, проф. Желев обясни, че всичко ще зависи от това какви финанси, усилия и научни достижения ще се вложат в света, за да станат полетите по-дълги. "Сега хората, летели в тези първи полети, са доволни, че са били за десет минути в Космоса. Но в бъдеще космическите пасажери ще искат да изкарат едно денонощие, пътувайки, или да се скачат с Международната космическа станция", коментира директорът на ИКИТ-БАН.

На 26 юли в "София тех парк" ще се състои инициативата "Ало, Космос! Говори България", организирана от Атлантическия клуб в България и от посолство на САЩ у нас. На събитието български ученици ще имат възможността да задават въпроси за тайните на Космоса към астронавтите от Международната космическа станция.

Инициативата ще е много полезна за учениците, защото преди години връзките с Международната космическа станция /МКС/ бяха "само служебни". Сегашната връзка с астронавтите на МКС, която ще е на 26 юли, ще е "научнопопулярна" и в нея ще участват ученици, задавайки интересни въпроси на астронавтите, отбеляза проф. Георги Желев.

България е в предприсъединителния период за прием в Европейската космическа агенция /ЕКА/, като присъединяването става на правителствено ниво и държавата плаща членския внос за ЕКА, съобщи директорът на Иститута за космически изследвания и технологии на БАН. Той обясни, че е завършил проект към Европейската космическа агенция на ИКИТ-БАН, като водещ институт, но заедно с Института по криобиология към Селскостопанската академия.

По проекта българските учени създадоха меню за космонавти - първо, второ и трето ястие. Космическата храна се приготвя по специална технология, като във вакуум и при ниски температури се изтегля водата, и по този начин се запазват хранителните и вкусовите качества на храната. Така космическите храни стават леки и се пакетират. С тях могат да се хранят космонавти, военнослужещи, подводничари и алпинисти, които ще изкачват високи върхове и трябва храната, която носят, да е по-лека, обясни проф. Георги Желев.

Той коментира, че "българската космическа храна се предпочита от астронавтите на Международната космическа станция, защото е по-вкусна и има повече подправки". Създадено беше меню с космическа храна, но трябва да се обновят производствените мощности в Института по криобиология, защото там машините са стари, каза директорът на ИКИТ-БАН.

В момента завършваме и друг проект, който е във връзка с космическата оранжерия "Свет", като този проект отново е по програма на Европейската космическа агенция. Проектът е за имитиране в лабораторни условия на различни стресови ситуации и аварии, свързани с космическата оранжерия "Свет". Прави се модел за отреагиране в тези ситуации, обясни проф. Желев.

Той съобщи, че е завършил и проект на ИКИТ-БАН, свързан със селското стопанство, който е за определяне на състоянието на посевите - основно на пшеница. Използват се дистанционни данни от спътникови изображения от Космоса. Работим и по подобен проект за горите, при който се използват дистанционни данни от Космоса и наземни данни за валидиране, обясни директорът на ИКИТ-БАН.

"По-голям е проектът за разработване на дозиметъра "Люлин МО" на спътника "Екзомарс", който лети около Марс сега. Апаратурата "Люлин МО" е българска и е голяма колкото две кутии с цигари. От нея получаваме в момента данни за радиационната обстановка и те се анализират. Това е много важно, защото трябва да се изчислят какви дози радиация се очакват по пътя към евентуалните бъдещи мисии до Марс", обясни проф. Георги Желев.

Последвайте канала на