Кузман Илиев: Има не само слад в търсенето, но и голям шок в предлагането

Специфичното в сегашната икономическа ситуация е, че не просто има спад на търсенето, но и голям шок в предлагането - повредена е глобалната верига на доставките, поради нарушена “хармония” между производители, доставчици, потребители, транспортни и логистични фирми. А те бяха отваряни и затваряни, “спирани и пускани” като с джойстик…Това написа във Фейсбук икономическият анализатор Кузман Илиев. 

Според него най-неприятното на сегашната стопанска криза е “режимната несигурност”. "Никой не знае какво предстои утре - ще има ли локдаун, няма ли, до кога, колко хора ще се ваксинират или ще влязат в болница, ще се справят ли социалните системи… А предприемачите са в бизнеса с прогнозите - за бъдещите приходи, за лихвените проценти, за данъците, за възвръщаемостта на инвестициите. Не могат ли да прогнозират бъдещето инвеститорите - стрелят на сляпо или стават пасивни. Следват или инвестиционна стагнация, или спад на инвестициите (декапитализиране), които се транслират в липса на растеж или рецесия. А само нетни нови частни инвестиции и градивен предприемачески оптимизъм ще ни изведат от безпътицата", посочи той.

От "Продължаваме промяната" представиха шест основни визии за развитието на България

"Често се казва, че високата производствена инфлация ще се прехвърли на крайните потребителски стоки в магазините. Важно е да разберем обаче, че това не става механично. Всеки от нас има лимитиран доход и предприемачите го знаят. Ако търсенето е еластично, покачването на цената в магазина, може да удари продажбите. Междувременно производствените разходи на фирмите растат бързо. Цените за електроенергия, газ, суровини, машини скачат средно 3-4 пъти по-бързо от крайните цени. Това изяжда маржовете на печалба на фирмите. Заради скепсиса по отношение на задължителните зелени сертификати, да речем, цели сектори се озовават с намалено предлагане на служители на “техните специфични пазари на труда”. А това значи, че цената на труда им (заплатите) също се вдига във времето, защото няма достатъчно работна ръка. Всички тези фактори влияят статистически на покачването на средните работни заплати и у нас", обясни Кузман Илиев.

"Изборите пред компаниите - да запазят крайните цени, удряйки обаче в грамажа или качеството на продукцията си; или да повишат цените, рискувайки обаче да не успеят да пласират стоката си; да освободят хора, предизвиквайки безработица; или заради трайни разходи над приходите, капиталът им да бъде подяден, обявявайки несъстоятелност във времето. Парадоксално, инфлацията реално намалява тежестта и дела на заплатите в разходите на фирмите, но синдикатите знаят това и изискват по-високо номинално заплащане. Впрочем, инфлацията скоро ще избие в цената на кредита. Колкото и ниски да си лихвите на централните банки, ако инфлационните очаквания се променят трайно нагоре, финансовите посредници - банки и кредитори - ще калкулират инфлационната компонента в цената на кредита, който отпускат. Казано другояче: лихвите по кредитите ще се повишат в обозримо бъдеще. А това е голяма тежест за свръхзадлъжнелите от последната криза насам частен и публичен сектор", каза още икономистът.

По думите на Илиев е много е важно в криза да се работи внимателно с очакванията на икономическите актьори. "Само работеща икономика ще създава лекарства, храна, подслон и ще захранва социалните системи. Самото говорене за нов локдаун е опасно, защото води до самосбъдващо се пророчество и води до влошаване не просто до икономическия, но и на здравния статус на гражданите - заради стрес, паника, липса на перспектива, депресии, лоша превенция и консумация на вредна храна и алкохол. Време е да се научим да живеем с това и да не противопоставяме работещата икономика на здравето - второто е функция на първото", каза той.

Последвайте канала на