1. Сплотява семейството. Настолната игра е чудесен начин да се съберете и да правите нещо заедно. В днешно време всеки член на семейството си има я смартфон, я компютър или друго устройство, което изцяло да му поглъща вниманието. Уж сме заедно на вечеря, а аз чета за новото правителство, тинейджърът чати, малкият е в youtube, а майка им пазарува онлайн.
Мирон Крумов
Сигурно е минал един час и вече съм влюбен в това настолно българско бижу! Ето ви десет причини да искате да я имате:
в материала има продуктово позициониране
10. Бонуси. В кутията на „Горда България“ освен тесте карти, зарче и торбичка за съхранението им, има още два бонуса: пъзел от 54 части с портрета на Захари Стоянов, както и книга с кратки текстове за всяка една историческа личност или събитие от картите с въпроси. Тя изглежда доста по-привлекателно от стандартните учебници по история и е чудесно помагало както за ученика, така и за родителите му, които биха си опреснили или запълнили знанията. Да подхраним реално патриотизма и да изиграем скуката.
2. Опреснява знанията, така че да не се излагаш. В „Горда България“ има и лесни и трудни въпроси – с трудните може да блеснеш в компания (или във Фейсбук), а лесните може да попълнят разни срамни пропуски. Да не се лъжем, бая народ се пишат родолюбци, а бъркат Стамболов и Стамболийски, чудят се защо Славейков понякога е Пенчо, друг път Петко, както и кое беше първо – Съединението или Независимостта…
3. Децата учат, докато се забавляват. Играта е за възраст от десет години нагоре и обхваща период от древността (траките) до края на Третото българско царство. Да си го кажем направо – част от тази материя е скучничка, но под формата на куиз става доста интересна и малките палавници научават неусетно ключови моменти от българската история.
4. Има интерактивен елемент. Всяка карта съдържа QR код и при сканиране те отвежда на интернет страница, където можеш да прочетеш увлекателно разказана информация за дадената историческа личност или събитие. Това е особено ценно, защото имам чувството, че новите поколения по-лесно четат от джиесемите си, отколкото от книги.
5. Висококачествена изработка. „Горда България“ е произведена в Германия (също като княз Батенберг) и то си личи – изработката е висококачествена и на практика не отстъпва на която и да е световноизвестна настолна игра. Това е много важно, защото повечето български игри, които съм играл с децата си, са от евтини материали с грозен дизайн и умопомрачителен геймплей. Като подарят такава за рождения ден на детето, веднага разбираш, че родителите са искали просто да отбият номера.
6. Красиви илюстрации. Много съм впечатлен от добре направените портрети на исторически личности. Внасят цвят и живот, така че човек да си ги визуализира по-плътно. Аз все пак съм израснал с учебници, илюстрирани според идеологията на социализма: червендалести оцъклени пионерчета, които по най-неестествения начин контактуват с някакви плакатни другари. Историческите персони бяха толкова схематични, че трудно можеше да различиш Паисий от Христо Ботев или Георги Димитров.
7. Стилен подарък. Ако заложите на „Горда България“ за подарък няма да сбъркате: хем е оригинална, хем е забавна, хем е полезна, хем е патриотична, хем изглежда добре и на външен вид, че и на пипане дори. Сега най-голямата ми цел е да убедя подрастващите, че да си умен или поне начетен и знаещ, е по-секси от това да си татуиран и прост.
8. Грамотно написана и исторически издържана. Завършил съм Класическата гимназия и дипломата ми е нещо като зелен сертификат за зубър. Отговорно заявявам, че историческите факти в играта са коректни и нещо повече: грамотно написани. Граматиката и правописът са нещо много важно – те показват, че авторът си знае работата. И не ми казвайте, че грамотността не е съществена: една пропусната запетайка или сбъркан пълен член може да променят напълно смисъла на даден закон! И после иди обяснявай, че нямаш сестра.
9. Умно адаптирана и с чувство за хумор. Един от основните недостатъци на образованието днес е, че литературата, която се изучава в училище, е безнадеждно остаряла. На днешните деца им е трудно да различат кон от магаре, овца от коза или патица от пуйка, и по тази причина не успяват да съпреживеят драмата на Белчо и Сивушка от разказа „На браздата“ на Елин Пелин. Затова ми хареса как в някои въпроси от „Горда България“ са вкарали съвременни конотации. Например на въпроса „С успешната обсада на коя крепост ген. Георги Вазов се покрива с неувяхваща слава?“ един от възможните грешни отговори е „Кралски чертог“ (замък от „Игра на тронове“).
Аз съм на 43 години, което никак не ми се струва много, но май съм вече стар, защото започнах да се дразня на младите. Също както ми се дразнеха на мен по-възрастните, когато бях ученик, после студент и най-вече когато преди 20 години правехме ток шоу „Сблъсък“. Спомням си как много пъти съм чувал репликата „Какво знаете вие? Ние едно време – ехеее…“ Сега вече и аз я употребявам, особено в разговори със синовете ми – тийнейджър на 14 и третокласник на 9.
Баба ми, Бог да я прости, е родена 1918 година и беше левичарка, а единственото, което правеше с дясната си ръка, бе да пише. И даже красиво пишеше, защото по онова време са я биели с пръчка, ако дръзне да хване писалката с лявата ръка. Само си го представете! Днес е невъзможно да се случи подобно нещо. Сега не дай Боже учителят да си позволи да повиши тон на някое калпазанче – веднага ще се появи майка му по телевизията, ще се самосезират минимум 10 правозащитни организации, ще има фейсбук групи, подписки, протести и какво ли не още. Днешното училище като че ли е загубило авторитета си, а учебната програма е безкрайно далече от децата. Те просто не разбират нито какво означават голяма част от нещата, нито защо трябва да ги учат. Скука.
Когато големият ми син беше някъде на 10, го питам: „Какво пише на герба на София?“ Той автоматично отговаря: „Расте, но не старбе“. Зяпнах… Усетих се, че детето не знае за ятовата гласна, и вместо „старее“, чете „старбе“. „А какво е старбе?“, питам. „Не знам“, отговаря той. Защото вече е свикнал просто да запаметява неща, които за него не значат нищо. Скука.
Между другото, знаете ли, че преди сто години бирата е била по-престижното питие, отколкото виното? Звучи странно, но всъщност е повече от логично: по онова време всеки е можел да си произвежда домашно вино, докато бирата е била предимно вносна и се е намирала само по клубове и ресторанти. Ето как с един любопитен факт научихте нещо полезно от историята ни. По подобен начин „Горда България“ може да обогати цялото семейство. Правилата са съвсем прости: на всеки играч се раздават по няколко карти, изобразяващи исторически личности или събития. Целта е да се освободиш пръв от картите си, като отговаряш вярно на въпросите, написани на гърба им. Първият път, докато чакаме децата да си напишат домашните, с жена ми седнахме като на шега да изиграем набързо една игра, и изведнъж се усетихме, че сме на средата на тестето.
Така че, уважаеми, няма да сбъркате, ако решите да подарите на себе си или някой друг тази майсторски изпипана настолна игра от Ozone.bg. Докато играехме се върнах в детството и си спомних как на път за военно-историческия музей молех дядо ми за стотен път да ми разкаже как цар Калоян е разбил кръстоносците… Нашите са се крили с часове под водата, дебнейки тежките рицари и дишайки през тръбичка… Между другото, представях си Калоян дребен на ръст, а от „Горда България“ научих, че е бил великан за времето си с ръст от 188 см! Нищо, че съм от Класическата, далеч не знам всичко…
Честно казано, не знаех какво да предприема. Чак докато не ми направи впечатление, че малкият ми син май научава повече от youtube канала на Слави The Clashers, отколкото от училище. Децата всъщност са жадни за знания, но трябва да им бъдат подходящо поднесени. В частната школа по английски много разчитат на учене чрез игри и според мен това е доста успешна стратегия (обратното на скука). Вече постоянно се оглеждам за такива алтернативни методи, които да развиват ума на синовете ми, и бях изключително приятно изненадан от настолната игра „Горда България“. Супер увлекателна, става за малки и големи и от нея човек може много да научи. Всеки може да си я купи от Ozone.bg, както направих и аз. Който я е измислил – има каса бира от мен. Или вино де, че е по-българско някак си.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)