Вечното дерби: германска традиция vs.чешки хмел

Казват, че всяка жаба трябва да си знае гьола. Може би същото важи и за бирата - всяка да си знае мястото, а то е до грила. В ръката на грил-майстора, в чашите на тези, които чакат вечерята да се изпече, и в хладилника, който също не е далече от упоменатото място с цел бързо допълване при настъпила внезапна нужда.

Същата сценография важи в пълна сила на морето, където пристигнах преди два дни. Там бирата като че ли пасва на още повече моменти и места, отколкото в града. Не бързаш, не закъсняваш, и всъщност дори не знаеш колко точно е часът, защото няма голямо значение. Това усещане доста напомня на живота в Чехия. Там няма море, няма дори някоя по-сериозна река, с която да се похвалят, освен Вълтава, минаваща през красивата Прага, но определено знаят как да живеят безгрижно и това се усеща във всичко, което правят, най-вече в бирата.

Докато отваряхме първите бири за вечерта, с приятелите се заговорихме за чешкия хмел. Повечето от компанията не са чак такива пиво-фенове като мен - пийват без да задълбават във въпроси като колко горчиви единици има (IBU), какво е числото р и какво казват за нея в untappd. Разказах им за Saaz, Trschitz и Auscha, но най-вече за Zatec, където необезпокояван расте един от най-добрите хмелове на света. Припича се с удоволствие на слънце и събира в себе си духа на чешката провинция. Той дава на бирата почти вълшебни качества, а на пиещия я - щастие. Именно жатецки е и хмелът, който долових в първия Argus. Той се допълва от моравски малцов ечемик и чешки лагерни дрожди.

Другата нация, която със сигурност знае как се прави Bier, е германската. И понеже те са си такива открай време, описали са нещата в правила и закони, които спазват и до днес.

Законът за чистотата на бирата е написан в 16 век и гласи, че в рецептата за приготвянето й трябва да има само три съставки - вода, ечемик и хмел. Тази стриктност определено може да се усети и в бирата им. Дори в сляп вкусов тест, какъвто Lidl са направили за собствената си марка бира в България - Perlenbacher.

Резултатите от него показват, че 86% от участниците са потвърдили качеството на Perlenbacher Pils - светла бира, класически представител на Pils, която се отличава със светлозлатист цвят, свеж и умерено горчив вкус, с типичен аромат на малц и хмел. И да, Perlenbacher Pils се произвежда според немския закон за чистотата на бирата от 1516 г.

По мои скромни наблюдения, тази бира върви с пилешко, домати, чедър и, изненадващо, босилек. Ако наоколо има грил, то върху него трябва бързо да се сложат ребра от говеждо (prime rib), а бирата да се извади от хладилника и да се раздаде на всички присъстващи, за да са в готовност за предстоящите вкусни събития.

След вечеря човек може спокойно да премине нататък към craft биратa. Тя е приготвена по специална рецепта, със собствен стил и автентичен вкус. Историята разказва, че craft пивоварните се появяват първо в Америка, а после и в Европа, и са завръщане към добрите традиции във варенето на бира. Произвеждат се в малки количества, като на производството се отделя повече време, а съставките са с естествен произход. Imperial Stout на Steam Brew е черна, плътна и с кремообразна пяна. Много хора не биха я нарекли “лятна” и дори “плажна”, но нали знаете, че всичко е въпрос на вкус. Аз я харесвам, защото в нея се долавят вкусови нотки на тъмен шоколад и силно кафе, носещи се над карамелено-малцовия вкус. Пие се привечер на брега на морето в добра компания. Добре де, ако трябва да сме честни, хубавата бира може да се пие навсякъде. Но определено не с всекиго.

За десерт някак неусетно, но и доста предвидимо, раговорът стигна до футбола. Аз направих едно сравнение между чешката и германската школа и естествено говорех за бира, но нещата бързо прераснаха в оживена дискусия за Байерн Мюнхен и Боруся Дортмунд. Разбира се, ние сме преди всичко приятели, и спорим в името на самия спор, а не за да има победители. Но това е и духът на бирата по целия свят - да събира.

Последвайте канала на

(в материала има продуктово позициониране)