Циркът с телевизионните рейтинги в България

- Два аршина – по един за всяко от „големите момчета” – всеки със странни „отклонения” в полза клиента, но с една и съща неприятна миризма ...

-Ако отговорът на предния въпрос е „да”, съгласни ли сте този човек (домакинство) да ви представлява в проучване за навиците ви за гледане на телевизия.

-Определете себе си – 18-35/ 36-49/ 49 +/ м/ж;

-Познавате ли човек от вашето обкръжение ( и сходни социо-демографски характеристики), в дома на който да има пийпълметрично устройство;

1,000 домакинства, които „гарантират” (смях) успеха на рекламните кампании ...

Снимка: capital.bg

Снимка: pik.bg

Снимка:www.recode.net

Анкета за свободното време:

Според проучване на WARC, проведено на 96 пазара, телевизионната реклама отбелязва спад с 0,8%, докато у нас ръстът в телевизията е 8%” ?!? ...

Nice, a?

WTF, както се казва на чист български ...

Ами да му мислят рекламодателите.

Ами да! Точно това искаме да внушим!

Да ама вече сме в 21 век и ако на зрителите въобще не им пука на кой му е по-голям рейтингът, не е ясно защо рекламодателите се примиряват и продължават да дишат лошите миризми от ... кухнята на големите (а и на по-малките) телевизии.

Защото – за разлика от местните тарикати - на останалата част от света нещата са и ясни:

Защото дигиталната реклама е измерима до последния потребител (а не през 1,000-та неясни домакинства).

Защото дигиталната реклама се заплаща само ако има действие; а не „авансово” – според нечии криви прогнози.

Защото програматичното медийно планиране увеличава в пъти ефективността на всеки вложен рекламен лев. Да не говорим за настъпващата ера на Изуствения Интелект ...

Защото сме в България ... където се случват чудеса.

Парите са си техни.

Предположения, базирани на „навиците за гледане” на 1,000 домакинства...

Рекламните директори (които въобще не са в комбина с рекламните агенции) са си техни.

Рекламните директори, които уверено поднасят на висшето ръководство за подпис телевизионни бюджети базирани на предположения (прогнозни рейтинги).

То, анекдотични ситуации с меренето колкото искаш:

Ще кажете, тия, дето пишат настоящия материал искат да ни внушат, че дигиталната реклама (във всичките и форми) е по-ефективна от телевизионната, защото са в Интернет-бизнеса...

- А случвало ли ви се е по време на рекламен блок да превключвате от едната на другата голяма телевизия и все на реклами да попадате ? Понякога едни и същи и по двата канала? Е, случайно е съвпадението ... да не си помислите нещо (миризливо)?

- Очевидци още помнят (миризливия) случай от близкото минало, когато рейтингите са си били традиционно високи, въпреки, че по това време на едното „момче” са му правили техническа профилактика, а зрителите масово и с внимание са гледали ... ивици ...

- По-внимателен преглед на рейтингите може да покаже, че понякога зрителите се тълпят пред телевизионните екрани, за да гледат рекламите или телешопите. Ама така е, след като до 1990 година „истинските” реклами са били забранени в България ... сега им е интересно на хората ...

Миналата седмица „големите момчета” на телевизионния бизнес за пореден път си свалиха гащите, за да си премерят ... рейтингите ... и отново се размириса на лошо. Пак не се разбра на кой му е по-голям (рейтингът), но останаха едни съмнения, че на който им ги мери не му е чиста работата (и ръцете).

Всъщност, ясно е ... за хората от бранша ... При нетни телевизионни рекламни бюджети в порядъка на 220 милиона лева на година и брутни – почти 2 пъти по толкова, разликата (която не влиза в медиите) отива някъде другаде и произвежда омайни аромати на пари, с които лошите миризми от кривото мерене се неутрализират.

Защото със сигурност, повечето от онези, които реагират на дигиталната реклама са активните, отворените и платежоспосбните. Които вече нямат телевизор в домовете си. А не безименните и нереални 4 милиона (?!?) зрители 18-49, които онази вечер са гледали прайм-тайма на двете телевизии ...

Опиянени от тези парични аромати, българските рекламни специалисти (не всички, разбира се) продължават да „насочват” парите на неподозиращите/ нехаещите клиенти към телевизията, където 1,000 домакинства (т.нар. „представителна” извадка) решават съдбата на 220 милиона рекламни пари.

Странно тия рекламодатели и техните висши ръководители не се ли интересуват от категории като ефективност, ключови индикатори, плащане не само за „хвърлен поглед”, а за реално действие към постигането на бизнес целите на организацията и т.н.?