Fitch потвърди рейтинга на България ‘BBB’ с положителна перспектива

Рейтингът на България е подкрепен от силната външноикономическа и фискална позиция на страната в сравнение с държавите със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет.

Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива.

България се очаква да изпълни всички други числови критерии за приемане на еврото (публични финанси, дългосрочен лихвен процент и валутен курс). Въпреки това липсата на стабилно правителство и потенциално дългите преговори за съставяне на коалиция биха могли да забавят влизането в еврозоната след 2025 г. Приемането на еврото е фактор, който подкрепя рейтинга на България.

По-бавно намаление на инфлацията: Инфлацията според ХИПЦ беше 3,1% през март 2024 г., което е над равнището на ЕС 27 от 2,6%, но под пика от 15,6% през септември 2022 г. Този спад се дължи главно на базовите ефекти, по-ниските цени на енергийните стоки и забавянето на инфлацията при храните. От Fitch Ratings очакват инфлацията да продължи да намалява, макар и с по-бавни темпове. Според рейтинговата агенция, мерките на правителството и връщането на някои данъчни ставки към стандартните им нива трябва да бъдат като цяло неутрални за инфлацията. Те очакват средногодишната инфлация да бъде 3,3% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г., по-ниска от 8,6% през 2023 година.

По-големи фискални дефицити в средносрочен период: Дефицитът на сектор „Държавно управление“ беше 1,9% от БВП през 2023 г. Стабилният пазар на труда увеличи приходите от данъка върху доходите на физически лица и социалните вноски, докато по-високите социални и капиталови разходи натежаха върху разходната част на бюджета. Fitch Ratings прогнозират бюджетен дефицит от 2,9% през 2024 г. и 3% през 2025 година. Нарастващите социални нужди, забавянето на изпълнението на реформите и липсата на надеждно средносрочно фискално планиране, дължащи се на нестабилността на последните правителства, отслабиха фискалната позиция на България през последните години.

Положителната перспектива отразява изгледите за членство на страната в еврозоната, което би довело до по-нататъшни подобрения на показателите за външната позиция на страната. Въпреки забавяне на процеса по приемане на еврото след януари 2025 г. и подновената политическа несигурност, Fitch Ratings отчита, че има широка политическа ангажираност на местно и на ниво ЕС за приемане на еврото. Всички законодателни мерки, които отразяват ангажиментите след влизането във Валутно-курсовия механизъм II, са приети. Законът за централната банка беше приет през февруари 2024 година.

Постепенно възстановяване на растежа: Българската икономика нарасна с 1,8% през 2023 г., подкрепена от силното потребление на домакинствата, положителен нетен износ и стабилен растеж на правителствените инвестиции. Слабото външно търсене, подновената политическа несигурност и бавното усвояване на фондовете на ЕС ще забавят икономическата активност през първото полугодие на 2024 г., докато положителният растеж на реалните заплати и силният растеж на кредитите ще подкрепят частното потребление. Fitch Ratings очаква растежът на реалния БВП да се ускори до 2,4% през 2024 г. и до 3,1% през 2025 година.

Приемане на еврото: Инфлацията (според ХИПЦ) в България се понижи значително, но остава над тази на трите най-добре представящи се държави-членки на ЕС. Fitch Ratings очаква, че страната няма да изпълни критерия за ценова стабилност в средата на 2024 г. България възнамерява да поиска изготвянето на оценка за напредъка си по критериите за конвергенция през второто полугодие на 2024 г., което би трябвало да позволи влизане в еврозоната по-късно през 2025 г. Според Fitch Ratings България би могла да изпълни критерия за ценова стабилност най-рано през четвърто тримесечие на 2024 г. и в зависимост от развитието на инфлацията в другите страни от ЕС.

Фактори, които биха могли да доведат до положителни действия по рейтинга, са: Допълнителен напредък в присъединяването към еврозоната, като потвърждение, че България е изпълнила критериите за членство и по-голяма сигурност относно вероятния момент за приемане на еврото; увеличаване на потенциала за растеж, чрез прилагане на структурни и управленски реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективно използване на фондовете на ЕС.