Финансистът Доц. Петър Чобанов: Има логика в референдум за еврото

- Доц. Чобанов, направихте прогноза в началото на седмицата, че епидемията от коронавирус е като "Лемън Брадърс" за еврозоната и финансовите пазари. Какво се случва с парите на европейския континент?

- Имаше среща на финансовите министри от Г-20 и те са доста предпазливи, защото се опитват да не плашат хората. Въпросът е, че в момента трябва да сме една доза повече самокритични към собствените си прогнози. Ситуацията се влошава. Първо започна по веригата производство и предлагане и оттам се предполага, че много от компонентите, дори и неочаквани в това производство, са китайски. Когато се прекъсне тази верига, идва ред и на търговията и вече виждаме, че международната търговия намалява. Това са първите два канала, по които ще действа коронавирусът.

Третият канал вече се появява по линия на туризма. За сега сме в навечерието на криза от системен характер. Ако разпространението на вируса придобие по-големи размери и в останалите страни-членки, то тогава действително може да го съизмерим с "Лемън Брадърс". И следва рецесия в еврозоната. Тя почти се показа в края на миналата година, когато намаля промишленото производство в трите най-големи европейски икономики - Италия, Франция и Германия. Беше ясно, че растежът или ще се занули, или ще бъде леко отрицателен през първото тримесечие, но с развитието на ситуацията с коронавируса, това е почти сигурно.

- Какъв е статутът на еврото в момента? Колко стабилна е европейската валута 20 години след създаването ѝ?

- Еврото е на 20 години. Но за съжаление последните 12 години не са много стабилни за еврото. След като се разрази глобалната криза, това, което се говори, е не как се развива еврозоната и колко добри перспективи дава, а постоянно се мисли как да се заздравят спасителните механизми. Самият факт, че си говорим не за развитие, а за спасяване означава, че еврото не е онази стабилна валута, независимо, че се използва много в международен план за разплащане. За съжаление, еврото не е онази стабилна валута, в която да имаме дългосрочно доверие. А за да го имаме, самите правителства от еврозоната трябва да направят структурни реформи и да покажат, че европейската икономика наистина е устойчива във времето и може да демонстрира и по-дълъг период на растеж. Последното ускоряване на икономическия цикъл се случи 2014-2017 година, което е твърде недостатъчно. След това растежът започна да се забавя и най-вероятно сега през 2020 година еврозоната отново ще изпадне в рецесия.

- На този фон обаче кабинетът поставя за приоритет влизането на страната ни в чакалнята на еврозоната. Евроскептици ли са критиците на еврото?

- Ясно е, че в дългосрочен план ни предстои приемане на еврото, ако и когато то се стабилизира. Не става въпрос за евроскептицизъм. Евроскептицизъм е когато някой каже, че искаме да напуснем ЕС, което няма кой да каже към този момент. Става въпрос да се предизвика и да се проведе смислена дискусия за рисковете и ползите от еврото и да се отговори на важните въпроси, които хората задават, да се отговори каква е стратегията на правителството за участието ни в ERM2 - в т. нар. чакалня. Предвиждат ли бързо да преминем през чакалнята, ако предвиждат това да е бързо, по какъв начин ще го постигнат. Кои са онези реформи, които ще приложат бързо и които очакват да дадат този резултат. Защото за нас няма да е добре да стоим 10 години в чакалнята, да сме свидетели на несигурност. Ако могат да гарантират един по-кратък период е обосновано да бързаме да влезем в чакалнята. Не е само това проблемът - получи се съчетание между чакалнята и тясното сътрудничество на банковия съюз. Има голям риск банките-майки да изтеглят своите капитали от дъщерните си компании и те да функционират като клонове. Това беше потвърдено и наскоро от Европейската централна банка, от председателя на единния й надзор. Не на последно място, ако се наложи, ние ще трябва да участваме в спасителните механизми, без да можем да се ползваме от тях - това е допълнителна асиметрия, която не трябва да се пренебрегва. Съчетанието на тези фактори изисква точно такава дискусия - да видим можем ли да управляваме този риск - дъщерните предприятия тук да не се превърнат в клонове. Примери за подобно управление има - когато избухна глобалната криза, имаше т. нар. "Виенска инициатива" по време на която се събраха финансови министри, гуверньори на банки съвместно с наднационални институции и бе решено, че трябва да се контролират изходящите потоци от дъщерните компании към компаниите-майки така, че да не се изтощава ликвидността в страните, които са домакин на тези дъщерни компании. Защо правителството в момента не предложи някакво подобно решение? Да се разговаря с централите на тези банки и да се сключи споразумение, в което да се казва, че през периода, през който сме в чакалнята и в тясното сътрудничество, няма да бъде изтеглен този капитал. Само давам пример, че тези рискове наистина са сериозни, но ако се седне отговорно да се разговаря по тях, възможни са решения, които да успокоят хората и да се даде по-ясен отговор на въпроса защо бързаме точно в този момент, тъй като отговорът точно на този въпрос продължава да виси и към днешна дата.

- Доколко банковата стабилност на България е обвързана с влизането ни в еврозоната?

- Банковата стабилност е на доста високо ниво в момента. Не виждам тя да бъде сериозна пречка за влизането ни в еврозоната. Знаем, че банките с предписания работят по тях и знаем, че те ще изпълнят тези предписания, тъй като те не са сериозни или поне не толкова, че да са неизпълними. Срещам този аргумент, който вече се прокрадва в публичното пространство, но не мисля, че това е проблемът. Проблемът е, че трябва да дадем отговор на въпроса влизаме или не в една нестабилна еврозона, една еврозона, която ще изпадне в рецесия и в която е възможно повторение на кризата и задействане на спасителните механизми и да се изиска от нас участие в тях.

- Какво означават тези спасителни механизми, в които бихме се включили - за втори път ги споменавате? Какво означават те в числово изражение - трябва ли България да участва и с каква сума?

- За съжаление, сметката може да стане много голяма. Зависи къде, в коя държава ще има кризисни епизоди и колко сериозни ще са те. При по-тежките сценарии може да се стигне до няколко милиарда евро. Може никога да не се стигне до такава ситуация, защото се надяваме, че ако избухне кризата, няма да има такова задълбочаване. Но все пак е възможно и трябва да имаме отговор и за такъв сценарий. Какви са границите на нашето участие в спасителните механизми-виждате, че този въпрос се повдига, а на него също нямаме никаква реакция от правителството и БНБ.

- Като Ви слушам, малко ми напомняте за бившия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, който преди няколко месеца обясняваше как страните от еврозоната може да се наложи да спасяват Италия?

- Този риск съществува. Да се надяваме, че не е много вероятен, въпреки, че не можем да бъдем сигурни. Надяваме се, че не е вероятен, но е възможен, поради факта, че Италия има най-големия публичен дълг в абсолютна сума -той е около 2,4 трилиона евро.

- Точно тази сума цитира и Варуфакис.

- Нормално е, това са статистическите данни. Виждате, че тази сума не се побира в човешката представа. Затова ситуацията е много сериозна и не трябва да се стига до там. Необходимо да се използват и други възможности.

- Сигурно сте видял, че има и петиция от ЕКИП-Експертен клуб за икономика и политика за референдум за приемане на еврото - смятате ли, че това е въпрос за национално допитване?

- Видях петицията, да. Тя поставя конкретните въпроси, които трябва да получат отговор. Съветвам управляващите да я прочетат и да започнат да отговарят на тези въпроси, тъй като те са в есенцията на притесненията на хората, но и на опасенията на експертите, които гледаме много отговорно на този процес. Смущава ме, че привържениците на бързото влизане с лека ръка отхвърлят провеждането на референдум, като използват елитарни аргументи, които започват да дразнят. В кризисни и критични ситуации българите са доказали през годините, че мислят разумно и рационално, затова смятам, че и този път можем да заложим на разума на българския народ и да видим как би се произнесъл в подобна ситуация.

- Точно обикновеният българин на референдум за еврозоната обаче ще се интересува за собствените си спестявания, а не дали България ще трябва да дава вноски за Италия или в някакви фондове и т. н. Какво става със заплатите, с пенсиите, с цените на стоките?

- При нормални обстоятелства, в които не поставяме под съмнение валутния курс, това означава конвертиране на лева в евро. Аз продължавам да не го поставям под съмнение и при курс 1,95583, който трябва да продължи да бъде такъв, минем бързо през чакалнята, това означава просто конвертиране на лева в евро. Доходите на хората ще се конвертират в съответната еврова стойност и цените би трябвало да се конвертират по същия валутен курс, без да има допълнителен натиск. Управляващите претърпяха комуникационен крах, защото внесоха поправката в Закона по този начин. Но има едно голямо "Но". Дискусията си съществува -ще има ли по-висока инфлация или не, как е било в другите държави и тн. Въпросът е дали ще можем да контролираме процесите както трябва и дали ще има качествен мониторинг за евентуално закръгляване на цените. И другият въпрос - дали българският пазар е достатъчно конкурентен? Нямаме ли примери, в които се създават тип олигополи, ценови споразумения? И в една подобна ситуация да направят опит да се договорят, търговците да предложат на хората едни по-високи цени и тогава, понеже това ще бъде масово, ще трябва да се купува на по-високи цени. Затова е необходимо и Комисията за защита на конкуренцията да бъде много по-активна, да не позволява подобни съглашения да се случват. При сериозен мониторинг и контрол на този процес на закръгляване, не можем да се опасяваме от допълнителна инфлация. За съжаление обаче тази инфлация се случва в момента, тъй като виждаме, че при липсата на външен натиск ние имахме рекордна инфлация за последните 7 години. Преди да се встъпи във валутния механизъм цените се вдигат. Може би и затова хората продължават да го свързват с процеса за еврото - цените се покачват и си казват "а какво ли ще бъде после". И точно тук идва въпросът за референдума. Не съм сигурен какъв ще бъде отговорът на този въпрос, но този отговор ще зависи от убедителните аргументи на тези, които подкрепят влизането ни в чакалнята в този момент. Консенсусът, който се търси, може да се постигне само чрез аргументирано убеждаване на хората.

- Излиза, че българският лев е достатъчно стабилен, ние спокойно може да си продължим с него и да сме си в Европейския съюз без да го сменяме с евро?

- Това е така. Няма никакъв проблем да си живеем с българския лев, във валутен борд и в ЕС, както го правим от 2007 година до сега. Преминахме през доста изпитания и епизоди, видяхме, че валутният борд е съвършен в това отношение.

- Можеше ли еврото да бъде по-успешна валута?

- Можеше. Ако не бяха правени компромиси със самия мандат на ЕЦБ и ако тя не си беше позволила толкова време да поддържа отрицателни лихвени проценти, от които изход към момента няма. В началото се тръгна добре. Имаше идея ЕЦБ да функционира като Дойче Бундесбанк. Дойче Бундесбанк се е доказала исторически как се справя с инфлацията, това е един от световните примери за най-добра парична политика. Основната грешка за мен бе, че ЕЦБ се отклони от траекторията да следва модела на работа на Дойче Бундесбанк.

- Явно е било въпрос или на голям късмет, или на голяма прозорливост, че навремето левът се е вързал към марката?

- Тогава имаше дискусия. Въпросът беше дали да се вържем за марката, или за долара. Обикновено има 3 критерии, по които това да се случи: в каква валута се извършва нашата международна търговия - тогава беше доларът. Вторият критерий е валутната субституция-големите сделки и спестявания отново беше доларът. И третият критерий-участие в бъдещи съюзи, тогава беше ясно, че ще влезем в ЕС и беше ясно, че най-стабилната валута е германската марка, въз основа на която ще се създаде еврото и затова се избра да се фиксираме към германската марка. Това беше прозорливост, която се доказа във времето. Затова казваме, че рамката на валутния борд е достатъчно стабилна и спокойно можем да си продължим със същата рамка. Да видим дали ще има криза в еврозоната, кога ще бъде преодоляна тя и тогава вече да направим необходимите стъпки към влизането в чакалнята и евентуално в банковия съюз, ако дотогава той е завършен. Защото в момента ние влизаме в тясно сътрудничество на един непълноценен като цяло банков съюз, защото основни негови черти не са изяснени.

- Това ли бихте казал на еврокомисаря Домбровскис, ако сега бяхте финансов министър?

- Това е лека спекулация. Мога да го кажа и сега без да съм финансов министър. Като цяло за мен финансовият министър на еврозоната не е Валсдис Домбровскис, той е Паоло Джентилони. Джентилони участваше на срещата Г-20 в Риад и ми е интересно дали някой ще попита и Джентилони за нашия случай.

Източник: в-к Труд

Коментари

  1. 2020.02.28 | 03:39

    Чобан Петко дава акъл.

  2. 2020.02.27 | 07:43

    kato se izravnim po dohodi s evropeicite sami shte iskame da priemem evroto.......

  3. 2020.02.26 | 12:49

    Каква логика,мухльо???С какъв дефицит остави бюджета през август 2014 год. ???Помниш ли тия 500 млн.лв.,отпадък??

  1. 1

Напиши коментар

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още

Най-четени

Най-коментирани

Финанси

още

Анкета

Каква заплата получавате?

Каква заплата получавате?

Избрано от Интернет

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?

НАСТРОЙКИ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ

  • Нормално функциониране на сайтовете
    Не е зададено

    Тези данни са стриктно необходими за нормалната работа на сайтовете и мобилните ни апликации. Чрез тях можем да удостоверим самоличността Ви като логнат потребители, да Ви покажем по-добре съдържанието, да заредим сайта по-бързо, да защитаваме сайтовете и Вас от посегателства.

    Такива данни например са данните от сесията Ви – информация дали сте логнат, кеширано съдържание и други.

    Тук попадат и данните, свързани с идентифицирането Ви във връзка с регистрация за използване на наша услуга.

  • За изпълнение на нашите услуги
    Не е зададено

    Някои от услугите ни, като електронната търговия, изискват да споделите с нас лични данни. Използваме ги за да можем да изпълним договора си с Вас, за продажба и доставка на предлаганите от нас стоки.

    Други предлагани от нас услуги са възможностите да добавяте новина, коментари, снимки или видеа. Използваме личните Ви данни, която ни дава възможност да Ви идентифицираме и при необходимост – да модерираме добавеното от Вас съдържание.

  • За измерване
    Не е зададено

    Събираме информация за Вашето използване на съдържанието и я комбинираме с предишно събрана, за да измерим, разберем и отчетем Вашето използване на услугите ни.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на реклами
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно налична, за да подберем и Ви доставим релевантна реклама и за да можем да измерим доставката и ефективността й. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите предишни интереси към подбрани реклами, обработка на данни за поведението Ви, когато рекламата Ви е била показана, колко често Ви се показват дадени реклами, къде и кога са Ви били показани, дали сте предприели действие свързано с рекламата, включително клик на рекламата и направена покупка.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на съдържание
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно събрана, за да подберем и Ви доставим релевантно съдържание и да измерим доставката и ефективността му. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите интереси към съдържанието, обработка на данни за показаното Ви съдържание, колко често или за колко време е било показано, дали сте предприели действие, свързано със съдържанието, включително клик на съдържанието.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За персонализация и профилиране
    Не е зададено

    Събираме и обработваме информация за използването на услугите ни за последващо сервиране на персонализирана реклама и/или съдържание в друг контекст, напр. други сайтове и мобилни апликации, след време.

    Типично, съдържанието и поведението Ви на сайта/мобилната апликации се използва за създаване на заключения за Вашите интереси, чрез които се управлява бъдещият избор на сервирани реклами и/или съдържание.

  • По възложение и за проекти на трети страни
    Не е зададено

    При конкретни проекти по възложение на трети страни събираме Ваши лични данни, които им споделяме за осъществяване целите на проектите им. Детайлна информация за целите може да намерите в Общите условия на всеки конкретен проект, който ще Ви бъдат предоставени за получаване на Вашето съгласие.

    Понякога използваме личните ви данни, за да Ви информираме за игри и промоционални оферти на Спортал и/или на трети страни – Партньори на Спортал.

    За изпълнение на тази цел, събираме Ваши лични данни, за да Ви информираме за наши или на трети страни, наши партньори, инициативи, промоции, игри, оферти и други.

    За всички описани по-горе цели можем да използваме инструменти на трети страни.

  • За Директен маркетинг
    Не е зададено

    За да Ви изпращаме винаги актуална и полезна информация за нашите инициативи, събираме данни като адрес на електронна поща или друг начин за контакт с Вас – Viber, Skype, Messenger профил или такъв в друга комуникационна платформа.