Един от шестима работници в ЕС е ниско платен

Въпреки умерения растеж в Европа, в някои държави - членки на ЕС ситуацията за ниско платените работници се влошава и нарастват неравенствата. Един от шестима работници в ЕС е ниско платен и това е засилваща се тенденция - като относителният дял на ниско платените работници нараства от 16.7 на сто през 2006 г. до 17.2 на сто през 2014 г.

Тези изводи и данни са сред мотивите ЕК да публикува на 14 януари документ за консултации за предприемането на възможни действия, за да се отговори на предизвикателствата, свързани със справедливи минимални работни заплати /МРЗ/, съобщават от АИКБ. Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ изпрати до медиите информация по документа и целите на консултациите.

Ще се подобри ли животът на българина през 2020 година?

Срокът за отговор на консултацията от страна на европейските социални партньори е 25 февруари 2020 година. От АИКБ уточняват, че консултацията не цели директно хармонизиране на равнищата на МРЗ в държавите членки на ЕС. Националните традиции, автономността на социалните партньори и свободата на колективно договаряне ще бъдат спазвани. Работещите бедни нарастват от 8.1 процента през 2005 г. до 9.6 процента през 2018 г. Сред нископлатените работници, особено застрашени от бедност са заетите в нестандартни форми на работа.

Минималната работна заплата защитава работниците с ниски заплати и слаби позиции за преговори; от икономическа гледна точка, подходящата минимална заплата подкрепя цялостният ръст на работните заплати, са сред съображенията за консултациите, цитирани от АИКБ.

Новата година идва с нови разходи за домакинствата

В съобщението се посочва още, че 22 държави - членки имат задължителна национална минимална работна заплата, а в останалите шест минималната работна заплата се определя посредством колективно договаряне. Делът на работниците, получаващи МРЗ, варира от 5 на сто (Белгия и Малта) до 20 на сто (Португалия и Румъния).

Сред мотивите, цитирани от АИКБ, за консултациите по документа са и тези, че много работници не са защитени от адекватна МРЗ в Европа - в някои случаи размерът на МРЗ не може да се счита за адекватен, в други има пропуски в обхвата на МРЗ, липсва участие на социалните партньори при определянето на МРЗ, или рамка за определяне на МРЗ.

В съобщението на АИКБ се отбелязва, че колективното договаряне е основополагащо при определянето на МРЗ. Страни със силно колективно договаряне имат по-нисък дял на ниско платени работници. Покритието му е много различно - от 20 процента в Естония, Литва и Полша, до 80 процента в Белгия, Франция и Холандия.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България уточняват, че с консултацията не се цели установяването на единен механизъм за определяне на МРЗ; както и определянето на равнище на МРЗ, тъй като това е прерогатив на свободно договаряне между социалните партньори на национално равнище и е съответно компетентност на държавите - членки. Не се цели и въвеждането на задължителна МРЗ в страни с високо покритие на колективното договаряне, в които определянето на работните заплати се договаря предимно посредством колективи преговори.

До 10% скача цената на хляба?

Консултацията е мотивирана със съображения да се постигне адекватност на заплатите - при отчитане на икономическата ситуация във всяка страна. От АИКБ допълват, че в документа за консултации е направено сравнение на брутната МРЗ (gross minimum wage с брутната медиана (gross median -заплатата, получавана от лице, намиращо се в средата на разпределението на получаваните работни заплати).

С най-високо съотношение са страните с развито колективно договаряне (Дания и Италия - близо 80 на сто, като България също е сред страните с високи МРЗ, заедно с Франция и Португалия, посочват от АИКБ. Най-ниски съотношения се наблюдават в Чехия, Естония и Испания, допълват от работодателската организация. Документът за консултации сравнява влиянието на данъците и социалните осигуровки.

Оценена е и частта от минималната работна заплата, която остава за работника. Страните, в които МРЗ не е достатъчно адекватна, за да предотврати риск от бедност са Чехия, Естония, Малта, Германия, както и Латвия и Люксембург. Оценена е и адекватността на МРЗ спрямо ценовите равнища в държавите. Участието на социалните партньори при договаряне на минималната работна заплата в някои страни се оценява като недостатъчно.

Последвайте канала на