„Симулацията е изкуствена среда, която имитира реалната ситуация с цел хората да могат да направят същото, което биха направили в кризисен момент. Разликата между симулацията и ЛАРП игрите е, че при ролевите игри влизаме в роля.“
„Най-важното нещо при обучителните игри е дебрифингът след това, защото по време на него хората обработват случилото се и го превръщат в опит, който има обучителна стойност“.
Профилът на хората, които имат интерес към ЛАРП, е на по-млади хора на средна възраст между 25-35 години. Обикновено това са хора от по-големи градове и с по-висока степен на образование.
ЛАРП („Live Action Role Playing“) е съкращение от английски език и означава ролеви игри на живо. На първо място ЛАРП е игра и участниците доброволно са се съгласили да преодоляват изкуствените препятствия, които играта поставя пред тях, с цел да изпитат забавление. При този тип игри участниците влизат в роли, като разполагат с контекста, в който се случва развитието на действието, основни посоки за техните персонажи, а в последствие ги развиват. Този процес може да се определи като колективно създаване на история. Това заяви Илина Конакчиева, председател на УС на Сдружение за ролеви игри ЛАРП България в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
От 2006 г. има общност, която се занимава с такива игри. Доказано е, че чрез играта може да се учи и тя е процес, при който ние преодоляваме изкуствено създадени препятствия. Хората играят, за да учат и да създават културен продукт. Посредством дизайна и препятствията, които се поставят пред играчите, може да ги накараме да учат без дори да усетят това като учение, казва Конакчиева.
Като основно предимство при прилагане на ЛАРП в учебния процес Конакчиева посочи, че на хората им е по-интересно. Влизайки в магическия кръг на играта можем да си позволим да се отпуснем, а това е особено важно при обученията на възрастни. Това им дава своеобразен щит, за да могат да се учат от грешките си.
Според Конакчиева всичко може да се преподава чрез ЛАРП игрите. Важно е да има ясна идея какво искаме да преподадем, за да може намерението ни да се претвори в дизайна със създадаване на много точни игрови задачи, които целят да развият именно тези умения.
ЛАРП най-често се използва за преподаване на меки умения, защото най-лесно се възприема, че чрез такъв тип взаимодействие можем да обучаваме хората на сътрудничество, работа в екип и взимане на решения. Но същевременно могат да се имитират симулации и да се научат на всякакъв тип твърди умения, смята Конакчиева.
Интересът на българските бизнеси към обучения чрез ЛАРП игри според Конакчиева към момента е несъществуващ, а това е добра възможност за разнообразие на начините на преподаване, свързано с обучение и развитие на персонала. Тя даде пример за датско училище, където чрез ЛАРП игри децата успяват да учат дори математика. Според нея у нас може да се разработят учебни часове по различни предмети, в които да има предназначено време за такъв тип игри.
Имаме и няколко проекта по Еразъм+, които ни дадоха много полезен международен опит. Освен скандинавските страни като пример за добре установена практика на обучение чрез ЛАРП е и Полша. ЛАРП общността в България е малка, но активна и се състои от около 300-400 души, отбеляза Конакчиева.
Най-голямата ЛАРП игра на Балканите с международно участие се организира от УС на Сдружението за ролеви игри. Всяка година има около 400 участници и се провежда на открито в средновековно фентъзи. Тази година беше една от най-добрите игри, тъй като имаше възпроизвеждане на ЛАРП възстановка на борбата за освобождение, вдъхновена от Априлското въстание и събранието на Оборище, разказа още Конакчиева.
)