По повод 72-часовия арест на Стоян Колев и повдигнатите му обвинения за хулиганство и шофиране под въздействието на наркотици, председателят на Българската асоциация на създателите на съдържание (БАСС) Радостина Христова заяви в студиото на "България сутрин", че в нито една държава все още няма унифициран правен термин за понятието "инфлуенсър".
Тя обясни, че тази дейност е пряко свързана с редовното създаване на съдържание, изграждането на общност и най-вече с неговото монетизиране.
По думите ѝ тук вече се говори за инфлуенсърството като за професия, която изисква сериозен ангажимент, плащане на данъци и отговорност към рекламните съобщения, които се изпращат.
Популярност срещу професионализъм
На въпроса дали наличието на 100 000 последователи автоматично те прави такъв, тя отговори с категорично "не".
Световният опит и значението на икономическия отпечатък
Инфлуенсърите - между популярността и отговорността
Доверието като капитал и бъдещето на младата аудитория
По отношение на изграждането на доверие тя изтъкна, че автентичността е ключова, а влиянието на истинските инфлуенсъри се измерва реално чрез директни продажби, колаборации и физическото присъствие на хора на определени каузи и събития.
Христова отбеляза, че професионалистите у нас, които работят с международни марки, са изключително прецизни и имат строга линия на поведение, която не преминават, защото това работи за тях дългосрочно.
За финал тя сподели, че е оптимист за бъдещето и че въпреки негативните примери, младежите в България започват да изграждат критично мислене и дигитална грамотност.
Този процес изисква сериозна и обща подкрепа както от родителите, така и от учителите и преподавателите.
Христова подчерта в ефира на Bulgaria ON AIR, че от Асоциацията настояват за ясно разграничаване на този случай от професионалистите в сектора, тъй като за тях Колев е просто популярна личност, набрала известност на базата на скандал, провокативно поведение и коментари.
Тя допълни, че от последната една година организацията работи много активно по налагането на Етичен кодекс сред своите членове и дори организира училище за отговорни инфлуенсъри, където децата се сертифицират и се учат да разпознават безотговорното съдържание.
Гостът разясни, че в световен мащаб броят на последователите отдавна не е водещ критерий, като даде за пример Дубай и Русия, където дори създатели с по 1000 или 3000 последователи се лицензират или регистрират в специални бюра, защото получават пари от тази дейност и са част от икономическите процеси.
"Това е ключовото – да получаваш пари, защото ако просто правиш забавни клипчета или вицове в Instagram и TikTok, на този етап ти си само създател на съдържание“, поясни Христова и добави, че едва когато започнеш да работиш с брандове и да плащаш данъци, тогава влизаш в професионалния термин.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)