Увеличава се интересът сред учениците за участие в националните олимпиади по природни науки. Общо 78 033 са участията в първия общински кръг на олимпиадите по математика, информатика, лингвистика, география и икономика, физика, астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование през тази учебна година. Това е с близо 10% повече в сравнение с миналата година, когато участията са били 71 037.
Какво показват резултатите?
Математиката остава най-широкият вход към олимпийската система - олимпиадата традиционно е най-масова и започва от най-ранна възраст. Математиката е с 42 104 участия, следвана от география и икономика 14 266, биология 6 869 и химия 6 666.
Най-голям абсолютен ръст има участието в олимпиадата по математиката (3959 участници), а най-висок процентен ръст - участието в олимпиадата по информатика (20,54%).
Най-масова е олимпиадата по математика с 42 104 участия през 2026 г., следвана от география и икономика с 14 266, биология и здравно образование с 6869 и химия и опазване на околната среда с 6666.
Най-голямо е процентното увеличение в информатиката: увеличение с 20.54%, а най-голям е абсолютният ръст в математиката: увеличение с 3 959 участника.
Данните показват ръст както в големите, така и в редица по-малки области.
София-град отчита процентен ръст от +10,25% и не изненадващо остава най-големия олимпийски център с 20 851 участия през 2026 г.
Данните доказват, че примерът е важен, а близкият пример е най-мощен мотиватор.
Ето още данни, които потвърждават тази теза:
● В областите, от които идват златни медалисти, общият ръст на участията е с +1,65% по-висок от средния за страната: +11,5% срещу +9,85%.
Данните съобщиха министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев и заместник-председателят на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) Елена Маринова, които представиха резултатите след първата година на кампанията „Участвай! Олимпиадата е за всички“ заедно с главния секретар на БТА Юлия Соколова.
„С подготовката за участие в олимпиади българските ученици придобиват не само знания и умения, но и друг тип самочувствие и поведение, което е изключително важно за изграждането им като личности и граждани и бъдещата им професионална реализация“, коментира министър Вълчев. Той отбеляза, че трябва да бъде преодолян дисбалансът в образователната система и тенденцията от предишните години по-малко зрелостници да избират да се явят на матури по природни науки. „Надяваме се в следващите години в българското училище да влязат още много мотивирани, креативни учители по природните дисциплини и това е един от приоритетите на министерството“, каза още проф. Вълчев, цитиран от пресцентъра на МОН.
Той припомни, че вече са предприети мерки за стимулиране на повече студенти да избират педагогически профил в тези специалности. МОН има и специална програма за възпроизвеждане на добрите школи за подготовка на ученици за олимпиади, за да може традициите им да бъдат продължени. „Тези усилия са целенасочени и смятам, че в следващите години ще можем да поддържаме високи резултати и да увеличим участието на учениците“, каза още министърът.
Първата година на кампанията „Участвай! Олимпиадата е за всички“ показва национален ръст: участията в общинския кръг на олимпиадите по науки нарастват от 71 037 през 2025 г. на 78 033 през 2026 г. — почти 7000 участия повече, или ръст от 9,85%. Ръст има в 7 от 8 разглеждани олимпиади.
Особено силни сигнали има при информатиката (ръст от 107 участници или 20,54%) и астрономията (ръст от 361 участници или 14,26%) - дисциплини, в които България има златни медали от международните олимпиади през 2025 г. и които са сред най-бързо растящите през първата година на кампанията, макар и от по-ниска база.
Данните показват и важни посоки за развитие. Лингвистиката има изключителни международни успехи, включително абсолютно първо и второ място в света през 2025 г., но остава с най-ниска входна база (633 през 2025) и лек спад (до 621 през 2026) в участията през изминалата година. Информатиката расте най-бързо, но също остава с нисък абсолютен брой участници. Физиката (3986 участия) и астрономията (2893 участия) имат силен потенциал за по-широко популяризиране на фона на по-големия интерес към химия (6666 участия) и биология (6869 участия)
Регионално картината е положителна, но неравномерна. 22 от 28 области отчитат ръст, като Варна е с най-голям ръст както в абсолютна, така и в процентна стойност (ръст от 2978 участия или 146,84%), а София-град остава най-големият олимпийски център (20 851 участия). В 6 от области имат спад: Благоевград (спад от 875 участия или 19,10%), Добрич (спад от 493 участия или 23,85%), Шумен (спад от 405 участия или 23,77%), Пазарджик (спад от 171 участия или 6,85%), Монтана (спад от 95 участия или 6,31%) и Кърджали (спад от 111 участия или 6,14%).
Олимпиадата по Математика остава най-широкият вход към олимпийската система. Тя започва от най-ранна възраст и традиционно привлича най-голям брой ученици, като през 2026 г. отчита и най-големия абсолютен ръст: +3959 участия / +10,38% спрямо 2025 г. Това я прави основна база, от която по-късно могат да се развият интереси и към други научни дисциплини. Силата на математическата школа се вижда и в международните резултати — през 2025 г. Ангел Христов, Андрей Стефанов и Веселин Маркович спечелиха сребърни медали от Международната олимпиада по математика, а Петко Лазаров, Георги Николов и Илия Василев — бронзови отличия.
Олимпиадата по География и икономика е втората най-масова олимпиада по брой участия. С 14 266 участия през 2026 г. тя показва, че теми като природа, общество, ресурси, икономика и развитие са близки и разбираеми за голям брой ученици. Ръстът от 783 участия / +5,81% демонстрира стабилен интерес и потенциал за още по-широко включване. През 2025 г. българският отбор по география също завоюва медали на международната сцена — Звездемир Пенев, Борис Донков и Николай Костадинов спечелиха сребърни медали, а Кристиан Петров — бронзов медал от Международната олимпиада по география.
Олимпиадата по Биология и здравно образование отчита един от най-силните абсолютни ръстове: +800 участия / +13,18% спрямо предходната година. Това е важен сигнал, че интересът към живата природа, човешкото здраве, медицината и съвременните биологични науки расте. През 2026 г. биологията изпреварва химията по общ брой участия. Силните представяния на българските ученици в международните олимпиади по биология през последните години също допринасят за по-голямата видимост на дисциплината — през 2025 г. отборът с Боян Ценов, Димитър Оронов, Стоян Добрев и Мартин Замфиров спечели четири медала от Международната олимпиада по биология, а Виктор Лилов остава един от най-силните примери за български олимпиец със златни медали и в биологията, и в химията.
Олимпиадата по Химия и опазване на околната среда също показва стабилно разширяване, с 6666 участия през 2026 г. и ръст от 567 участия / +9,30% . Това е особено важно за дисциплина, която свързва фундаменталната наука с практически теми като технологии, материали, медицина, енергия и околна среда. И тук силните международни представяния на българските олимпийци през последните години помагат химията да бъде разпознавана като дисциплина с реален път от училищния интерес до световната сцена. През 2025 г. Дамян Иванов спечели златен медал от Международната олимпиада по химия, Виктор Ангелов — сребърен, а Никола Нинков и Теодор Кусев — бронзови медали.
Олимпиадата по лингвистиката е с най-ниска входна база от всички дисциплини — 621 участия през 2026 г. спрямо 633 през 2025 г., или спад от 12 участия / -1,90%. Това е особено важно, защото България има изключителни международни успехи именно в тази дисциплина — през 2025 г. Ванеса Калинкова и Никола Николов спечелиха златни медали с абсолютно първо и абсолютно второ място на Международната олимпиада по лингвистика. Данните показват, че лингвистиката има много по-голям потенциал за популяризация..
Олимпиадата по Информатика отчита най-високия процентен ръст сред всички олимпиади - от 521 участия през 2025 г. на 628 през 2026 г., или +107 участия / +20,54%. Въпреки това тя остава с втората най-ниска входна база след лингвистиката, което е учудващо на фона на стратегическото значение на дисциплината и силните международни успехи на България. През 2025 г. Веселин Маркович и Александър Гатев спечелиха златни медали от Международната олимпиада по информатика. Това означава, че интересът расте, но входът към системата все още трябва да бъде разширяван — особено извън традиционно силните центрове.
Олимпиадата по физика и астрономия са следващите дисциплини с по-ниска база, но и със силен потенциал за развитие. Физиката нараства от 3555 участия през 2025 г. на 3986 през 2026 г.: + 431 участия / +12,12%. Астрономията нараства от 2532 участия на 2893: + 361 участия / +14,26%, което я прави втората най-бързо растяща олимпиада по процентен ръст. Това е особено силен сигнал - именно в астрономията и астрофизиката България спечели три златни международни медала през 2025 г. — чрез Светослав Арабов, Елена Йорданова и Петър Попов. Когато една наука бъде представена като вдъхновяваща, достъпна и свързана с реални български успехи, тя може да привлече повече ученици към първата им стъпка в олимпийската система.
Варна отчита най-голям ръст: от 2028 на 5006 участия или +146,84%, следвана от по-малки области с двуцифрен процентен ръст: Разград +51,17%, Хасково +42,93%, Смолян +39,43%, Ловеч +29,37%, Стара Загора +21,27%, Плевен +20,67%, Видин +18,18%, Габрово +13,90%, Силистра +11,80%, Ямбол +11,08% и София-регион +10,66%.
Данните показват не само общ ръст, но и много ясна посока за следващия етап на кампанията. След първата година на „Участвай! Олимпиадата е за всички“ вече може да се види къде участието расте, къде има скрит потенциал и къде са нужни по-насочени усилия.
Част от областите показват силен ръст и могат да бъдат разглеждани като примери за успешна мобилизация — Варна, Разград, Хасково, Смолян, Ловеч, Стара Загора и Плевен. Видин, Хасково и Ямбол заслужават специално внимание и адмирации. Въпреки ниската изходна база, и трите области увеличават участието си в първия кръг, като Хасково е сред лидерите в страната с ръст от близо 43%.
Особено внимание заслужава Благоевград, където се отчита най-големият абсолютен спад, включително в няколко природни науки. Добрич е друг важен случай, защото спадът там е най-силен в процентно изражение и е концентриран основно в една дисциплина. Шумен е област с традиции в олимпийската подготовка, но през 2026 г. отчита значително намаление на участието, включително в традиционно силната там информатика.
● В 3 от 4 науки, в които България има златни медалисти през 2025 г., участието в първия кръг през 2026 г. расте: информатика (+20,54%), астрономия (+14,26%), химия (+9,30%).
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)