Иначе… се носи като народна песен – епохи назад.
Вчера Нургюл Салимова ни предупреди, че скоро можем да я загубим като състезател за България. Тя е между най-талантливите шахматистки на планетата, но се оказа, че шахът НЕ Е основното нещо, с което ѝ се налага да се занимава.
ОТНОВО можете да погледнете комплекс „Червено знаме“, който гние в ръцете на чиновници.
Та, да… чакайте на държавата…
Да се върнем обратно към нашето си настояще и да помиришем реалността.
От публикации в медиите разбираме, че частният инвеститор зад реконструкцията на стадион „Българска армия“ иска от държавата да получи мажоритарен контрол върху „Спортни имоти Българска армия“, което управлява стадиона.
Ако тези условия останат непроменени, инвеститорът плаща строежа, но не може да контролира дружеството. Не звучи като страхотна сделка.
Какво послание праща това на следващите инвеститори? „Не си правете труда дори“; „Няма смисъл“; „Тука е така“?...
_______________________
Трябва сама да си намира спонсори, да се тревожи ще има ли средствата да участват на този или онзи турнир; да трепери дали федерацията няма да изхвърчи от международното управляващо тяло, а с нея – и всички състезатели; трябва да се тревожи за хотели, пари, настанявания…
… и всичко това, докато нейните конкурентки по цял ден всеки ден тренират ШАХ и се усъвършенстват.
Та, представете си колко по-добре класирана може да е Нургюл Салимова, ако я оставят да тренира като в нормална държава.
Но сигурно помните поздравителните адреси, когато взе второто място (игра на финал!!!) на Световната купа по шахмат в Баку? Сигурно помните и снимките с нея? Не пропуснаха държавните мъже да си направят рекламата на неин гръб. Не сте изненадани, нали? Съмнявам се и тя да е била изненадана. Просто, както изглежда, вече ѝ е писнало. И съвсем нормално, да.
Сега разбираме и че инвеститорите, стоящи зад реконструкцията на стадион „Българска армия“, са напът да… изкуших се да цитирам Любо Пенев, но ще си запазим „супата“ за друг път.
Разбирам, че соц.носталгията е особено разцъфтяла този сезон, но, ако ще чакаме на държавата да бъде и баща, и майка на родния спорт, ще трябва по-добре да си играем ролята на Вазовия герой Колчо Слепеца (какво?... нали не казах Мунчо!...).
Държавата напоследък я виждаме – в лицето на „държавниците“ (нали разбирате защо са кавичките тук!), които греят по снимките с вече успелите спортисти. Там – на тия снимки – „държава“ да искаш; ще прелее. Но да се случи да се появи, когато има нужда от нея в подготвителната фаза…
… можете да погледнете комплекс „Червено знаме“, който е в ръцете на държавата, и гние.
Ще се опитам да страня от темата с вечната миризма на корупция, когато стане дума за накичените като гроздове по етажите на системата чиновници – всеки с различен апетит и вкус. Темата ни е ясна на всички, но ще се опитам този текст да е една идея по-позитивен.
Виж, много по-трудно ми е да страня от темата за това, че същите тия чиновници, когато не усетят да им мирише на пълен джоб, губят интерес и проявяват пълна апатия, все едно въобще не е тяхна работа да се грижат за това, което им е поверено.
Знаете ли, че Софийският университет (с който също много се фукат, хвалят и го рекламират нашите „държавници“, все едно те са го строили) замалко е щял да НЕ види бял свят? Да…
След смъртта на Евлоги Георгиев, завещанието (с което се оставят парите за строежа на СУ) е оспорено. В атаките се намесват и министърът на правосъдието, че и цялото му министерство.
Делата се точат толкова дълго, че реалното изпълнение на завещанието се забавя ДЕСЕТИЛЕТИЯ.
Тоест…
… ако противниците бяха спечелили тези дела, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ вероятно нямаше да съществува. Една кратка историческа справка ни казва следното: „Най-големият отпор срещу братя Георгиеви не идва от бедните хора, които получават помощта им, а от хората, които искат да контролират или наследят богатството им. След смъртта им това прераства в ДЪЛГА ПОЛИТИЧЕСКА и съдебна битка около тяхното завещание“.
Защо? Защо изобщо някой би се противопоставил на нещо такова; защо би слагал прът точно в тези колела? Защото е имало голямо желание (поне според историците) за разчистване на сметките с консервативния кръг около Иван Гешов.
Демек: „Парите за обществена полза са добре дошли… стига да не са в ръцете на политически неудобен човек, на когото не искаме да му правим реклама“.
Как стоят нещата? ВСИЧКИ ИНВЕСТИЦИИ по реконструкцията са за сметка на ЦСКА, но държавният дял остава 50%; независимо от размера на инвестицията броят на акциите не се променя; решенията се вземат с пълно мнозинство и държавата запазва блокираща позиция.
Само преди дни спортният министър Енчо Керязов призна, че между държавата и инвеститора е възникнал спор заради съотношението между вложените средства и контрола върху дружеството. Частната страна посочва, че е инвестирала около три пъти повече от стойността на държавния апорт, но въпреки това двете страни запазват равни права.
Малко пояснение тук… държавата участва в дружеството не с пари, а чрез апорт на имоти – с други думи, предоставя стадиона, терените и спортните бази като своя „вноска“ в проекта. Апортът не са пари, а имущество, земя, сгради, техника, права и разни други активи.
Само че от гледна точка на инвеститора държавата е внесла земята и имотите, а частната страна е платила сметката за новия стадион. А инвестицията вече е нараснала, прескачайки ТРИ пъти държавните активи. Ако наистина инвестицията вече е значително по-голяма от стойността на споменатите държавни активи, възниква въпросът дали двете страни трябва да продължат да имат напълно равни права в дружеството.
Отново ще се върна на примера с „Червено знаме“. Представяте ли си налетите милиони в „Българска армия“ да се контролират от същите ръце, чието творение е днешната съдба на гниещото „Червено знаме“?
До този момент инвеститорите са онези, които могат да отговорят на въпроса „кой ще ни даде парииииииииии“. Държавата засега създава предимно заглавия по медиите и снимки с вече успешните спортисти. А спортистите разчитат на спонсори и инвеститори (че да има после „държавниците“ с кой да се снимат), а не на държавата. Съжалявам, но такава е реалността.
Ако ще гоним инвеститорите, о! това със сигурност ще зарадва силно доволната народна маса, която си мисли, че е занулила Прехода и се е върнала в рая на соца. Просто не трябва да очакваме успехи; посредствеността ще ни е таванът на представянето. Таванът.
)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)