ЕС обсъжда радикална реформа на дипломатическата си служба начело с Калас

Франция и Германия обсъждат предложения за радикална реорганизация на външнополитическата служба на ЕС, която съществува от 15 години. Целта е да се подобри реакцията на Европейския съюз при геополитически кризи, съобщава Financial Times.

„Очевидно е, че ЕСВД не работи както трябва в съвременния свят. Тя е нефункционална. Проблемът е структурен, затова структурата трябва да бъде преустроена“, коментира един от източниците.

Няколко държави неофициално са изразили притеснения, че има твърде много дублиране на функции и липса на координация между ЕСВД, националните външни министерства и дирекциите за външни отношения на Европейската комисия и Съвета на ЕС.

Тези опасения се засилват и от факта, че Калас е изразявала собствени позиции по въпроси като отношенията между ЕС и Китай, които все още не са били одобрени от столиците.

Според трима от източниците, реформата на ЕСВД може да бъде повлияна и от дискусиите за следващия общ бюджет на блока, където много държави членки настояват за икономии и оптимизация на процесите в Брюксел.

Идеите за реформиране на външнополитическата служба се вземат предвид и при разработването на нова стратегия за сигурност, която Комисията трябва да публикура това лято.

Според петима високопоставени служители, запознати с преговорите, Париж, Берлин и други столици разглеждат варианти, които предвиждат ограничаване на правомощията на новия ръководител на европейската дипломация Кая Калас и нейната Европейска служба за външна дейност (ЕСВД). Част от функциите им може да бъдат върнати на Европейската комисия и на държавите членки.

Подробно предложение за реформа е изложено в анализ на френското правителство, предоставен на останалите държави членки. Една от идеите на Париж е да се ограничи автономията на върховния представител и да се отслаби контролът ѝ върху мрежата от над 140 представителства на ЕС по света.

Поддръжниците на реформата смятат, че тя е възможна без промяна в договорите на ЕС. В тях е посочено, че ЕСВД трябва да „подпомага“ върховния представител при условия, договорени от държавите членки през 2010 г. Всяка промяна в тези условия обаче ще изисква единодушната подкрепа на 27-те страни в съюза.

Същевременно се наблюдава и борба за лидерство по въпросите на външната политика и сигурността между ЕСВД и Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен. Председателят на ЕК например е обмисляла създаването на звено за обмен на разузнавателна информация, подобно на това, което вече съществува в рамките на ЕСВД – идея, на която Калас се противопоставя.

Френското външно министерство се позова на изказване на министър Жан-Ноел Баро от март, според когото ЕС се нуждае от по-силна дипломатическа служба, която „работи в тясна координация с държавите членки и гарантира спазването на специфичните компетенции на всяка институция“.

В отговор на въпрос на FT германски служител заяви: „В един променящ се свят е очевидно, че се нуждаем от по-силен ЕС и по-силен външнополитически апарат. Ето защо от създаването на ЕСВД се стремим и продължаваме да се стремим към подобряване на нашите процеси за вземане на решения и укрепване на общата ни външна политика“.

Припомняме, че Кая Калас се сблъска с критики още в първите месеци на поста си заради твърде агресивни изказвания срещу Русия и конфронтация с администрацията на Доналд Тръмп. Изданието Politico писа и за напрегнати отношения между нея и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, която Калас задкулисно наричала „диктаторка“.