Русия води срещу Запада „пълномащабна когнитивна война“. Не просто пропаганда, а „когнитивна война“. Това предупреди полският външен министър Радослав Шикорски по време на конференция в Брюксел.
И добави нещо още по-интересно. Според негови данни Русия е отделила около 1,4 милиарда долара за пропаганда само през 2025 г., а от началото на пълномащабната война срещу Украйна разходите ѝ в тази сфера надхвърлят 6 милиарда долара.
За сравнение, по думите на Шикорски, Европейският съюз харчи „няколко десетки, най-много няколкостотин милиона евро“ за противодействие на дезинформацията.
Съвременната руска пропаганда има много по-скромна и много по-опасна цел.
Създава се измислено обвинение. След това то лесно се „оборва“. И накрая зрителят остава с впечатлението, че цялата критика към Русия е фалшива. Нали – ако лъжат за това, сигурно лъжат и за другото?
Само че истинските въпроси изобщо не са свързани с това дали в Москва имат хубаво кафе или колко им е чисто метрото.
___________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.
„Нашата информационна екосистема е под обсада и все още не сме достатъчно устойчиви“, заяви полският дипломат. След което добави една фраза, която вероятно заслужава да бъде запомнена: „Ние не сме по-слабата страна в тази конфронтация. Просто досега бяхме по-възпитаната“.
Русия отдавна вече не се опитва да пробутва комунизъм на света.
Тя не се стреми да ви убеди, че Русия е права, а че НИКОЙ не е прав. Че няма истина, няма факти, че всички лъжат еднакво. Че няма разлика между демокрация и диктатура и че няма разлика между агресор и жертва.
Един от най-добрите примери за тази стратегия се появи наскоро в лицето на американската „коментаторка“ Кандис Оуенс. Оуенс посети Русия и публикува серия от видеа, които бързо бяха разпространени в социалните мрежи. Посланието ѝ беше просто: Москва изглежда нормално, метрото работи, магазините са пълни, ресторантите са отворени, хората пият кафе, няма глад, няма разруха. Следователно… Западът ви лъже.
Изглежда… убедително, предполагам, само дето има един проблем. Кой е твърдял, че Москва е превърната в руини? Кой и кога е казал, че в руските супермаркети няма храна; или, че московското метро е спряло да работи?
Това е класически пропаганден трик. Като каже, че „онова“, дето уж го говорят, не е вярно, хората започват да вярват, че наистина някой някога е го е казал. Нали… защото – ЗАЩО иначе някой би си правил труда да го оспорва, ако никога не е било казано? Защото… пропаганда; ето защо.
Истинските въпроси са други: какво се случи с Алексей Навални? Защо загина в затворническа колония? Колко руски журналисти бяха арестувани? Колко опозиционни активисти са в затвора? Колко украински деца бяха отведени от окупираните територии? Колко руски граждани бяха осъдени заради антивоенни публикации? Колко медии бяха закрити? Колко хора бяха мобилизирани против волята си? Колко семейства получиха ковчези от фронта?
И стигаме до въпроса дали тези милиарди долари за пропаганда всъщност дават резултат. Отговорът е: очевидно да.
Преди малко The Kyiv Independent съобщи, че българското правителство не възнамерява да продължи военната помощ за Украйна. Няма да описвам коментарите под статията, защото вие вероятно се сещате какви са, но един от тях е „обобщението“ (в по-цензуриран вид): Заменихме Унгария за България, изгонихме Орбан, получихме…
На читателите на The Kyiv Independent им се струва особено абсурдно твърдението на официална София: Време било за мир и за преговори. Време било да се седне на масата. Фрази, които звучат разумно, докато човек не си зададе един много прост въпрос: Коя държава нахлу в чужда държава през февруари 2022 г.?
Именно тук работи когнитивната война. Постепенно агресорът и жертвата започват да изглеждат като две равностойни страни. Нападението се превръща в „конфликт“. Окупацията се превръща в „спор“. Ракетните удари се превръщат в „ескалация от двете страни“. А помощта за нападнатата държава започва да изглежда като проблем, докато самото нападение постепенно изчезва от разговора.
Това е огромното постижение на руската пропаганда.
В крайна сметка именно това има предвид Шикорски, когато говори за когнитивна война. Става дума за битка за възприятията. Битка за вниманието. За самата способност на обществото да различава факт от внушение.
Кремъл много добре разбира едно нещо, което демократичните общества подценяват. Съвременните войни не се водят само с танкове и ракети, а се водят и с алгоритми, с инфлуенсъри, с телевизии, с подкасти, с клипове в TikTok, с полуистини, с внимателно подбрани кадри, с хора, които изглеждат „независими“, но повтарят едни и същи послания.
Шест милиарда долара са огромна сума. Но Кремъл очевидно смята, че инвестицията си заслужава. Очевидно и други са на същото мнение.
)