Необрани полета от маслодайна роза и голям скок в цените

Въпреки очаквания наплив на туристи за традиционния розобер, част от масивите с маслодайна роза остават необрани, а производителите предупреждават и за нова тревожна тенденция - очакван рекорден ръст в цената на розовото масло.

На терен в региона дестилаторите и производителите описват необичайна ситуация. Според тях за първи път от години се наблюдава масово необиране на розовите полета, пише NOVA.

Причините са две - от една страна високите температури, които правят условията за беритба изключително тежки, а от друга - липсата на достатъчно розоберачи.

Повредени серпентини и запушени помпи са сред най-честите последици. Българското розово масло остава едно от най-ценните в света и се търгува на пазари от Дубай до Индия. Въпреки това несигурността на пазара нараства.

Според представители на сектора, се обсъждат и международни проекти, включително инициативи между Европейския съюз и Индия, които целят както улесняване на търговията, така и потенциален внос на работна ръка за селскостопанския сектор.

В резултат значителни площи остават необрани, въпреки че дестилериите работят на пълен капацитет. В някои случаи се налага и ускоряване на технологичния процес - времето за преработка на розовия цвят е съкратено почти наполовина, за да се избегне загуба на суровина.

Основните причини са увеличени разходи за труд, транспорт и енергия, както и общият натиск върху производствените разходи. В същото време браншът изразява несигурност дали международните клиенти ще приемат тези нива на цени и дали продукцията ще може да бъде реализирана успешно.

Допълнително предизвикателство е и т.нар. рандеман - съотношението между количество розов цвят и добив на масло. Тази година той се влошава, като за производството на 1 килограм розово масло са необходими около 3800 килограма розов цвят, при традиционни около 3000 килограма.

Производителите алармират и за сериозни щети в процеса на беритба. Регистрирани са случаи на умишлено утежняване на чували с розов цвят чрез добавяне на вода, камъни и дори пластмасови бутилки - практика, която води до повреди в оборудването и финансови загуби за дестилериите.