Всяко четвърто семейство харчи повече от 40% от месечния си доход за жилище. Това означава, че между 2,7 и 3 милиона граждани (бел. ред. – тъй като това са и най-големите и най-многобройните семейства) са подложени на прекомерен натиск да намерят или поддържат прилично жилище, предаде кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.
Този показателен факт произтича от проучване на служители от бившата OAED (Жилищна организация на работниците) и Общогръцката асоциация PANSYPO относно развитието на наемите в Гърция.
През 2025 г. Гърция отчита индекс на прекомерна жилищна тежест от 26,4%, докато средната стойност за ЕС е приблизително 7,7%. Тоест Гърция е приблизително 3,4 до 3,5 пъти над средното ниво за Европа.
Кризата не е нова. Тя просто се засилва година след година.
Тежестта засяга и голям брой домакинства. През 2024 г., при индекс от 28,9%, се смята, че приблизително 1 240 000 домакинства, или почти 3 милиона души, са били в ситуация на прекомерна жилищна тежест.
През 2025 г., при индекс от 26,4%, броят все още съответства на приблизително 1 130 000 домакинства, или около 2,75 милиона души.
Картината е още по-тревожна за домакинствата с ниски доходи. В най-бедните групи по доходи до 82,1% от домакинствата харчат повече от 40% от доходите си за жилище. Това се отнася за приблизително 681 000 домакинства.
Кризата не засегна всички по еднакъв начин. За едночленно домакинство общите разходи за жилище могат да бъдат около 700 евро на месец.
За семейство с две деца те могат да достигнат около 1200–1500 евро месечно. За двойка без деца разходите са приблизително 900–1100 евро на месец.
Тези суми не са съвместими с реалността на заплатите на голяма част от работещите.
В същото време цените на жилищата са се откъснали от доходите. Според данните на Банката на Гърция, представени в документа, цените на апартаментите са се увеличили кумулативно с приблизително 110% в периода 2018–2025 г.
Сравнението между цените и доходите е още по-показателно. От 2007 до 2025 г. цените на жилищата са се увеличили с около 77%, докато разполагаемият доход е нараснал само с около 14%.
Официалните данни обаче не показват цялата реалност. Средният деклариран наем в Гърция изглежда е около 255 евро на месец, докато реалните наеми по нови договори са около 450–650 евро месечно. Разликата е в диапазона от +77% до +155%.
Това несъответствие е не само социален, но и фискален проблем. При действителен среден наем от 450 евро разликата спрямо декларирания среден наем от 255 евро е 195 евро на месец.
При действителен среден наем от 550 евро разликата е 295 евро, а при действителен среден наем от 650 евро – 395 евро.
Въз основа на тези оценки недекларираният наем може да варира от около 2,8 милиарда евро до 7,1 милиарда евро годишно в зависимост от сценария. Съответната данъчна загуба може да достигне от стотици милиони до над 1 милиард евро годишно.
Жилищният фонд съществува, но не е социално активиран. В Гърция има приблизително 725 000 празни апартамента, което представлява около 13,5% от жилищния фонд.
На този етап се подчертава голямата институционална празнина, оставена след премахването на Работническата жилищна организация.
Днес, вместо този институционален и имотен фонд да бъде използван, над 150 свободни и налични жилищни единици на OEK стоят затворени от години.
Това са домове, които биха могли незабавно да бъдат предоставени на семейства в реална нужда. Тази картина е политически взривоопасна: докато страната обсъжда нови жилищни програми, има готови обществени жилища, които остават неизползвани.
От 2015 до 2025 г. Гърция се движи стабилно на нива, много по-високи от средните за ЕС. Индексът на жилищна тежест (над 40% от доходите за жилище) в Гърция е бил 29,6% през 2015 г., достигнал е 39,5% през 2018 г. и дори днес остава на ниво от 26,4%, докато в ЕС се движи между 7,7% и 8,8%. Гърция не просто е преживяла жилищна криза – тя се е установила в режим на постоянен жилищен натиск.
Проблемът не се ограничава само до Атина. В градовете на Гърция жилищното бреме е приблизително 29%, докато средното за ЕС е около 10%. В селските райони на Гърция показателят е приблизително 28%, докато средното за ЕС е около 6%. Жилищната криза вече има национален мащаб.
В същото време страната почти не разполага със социални жилища в сравнение с други европейски държави. Показателно е, че Гърция има само 4 социални жилищни единици на 1000 жители, докато Австрия има 274, Франция – 159, Дания – 90, Испания – 20, а Португалия – 19.
Тя е създала приблизително 600 селища в цялата страна, построила и разпределила около 50 000 жилища, подпомогнала приблизително 85 000 семейства чрез жилищни програми, обслужила около 170 000 кредитополучатели и подкрепяла приблизително 120 000 семейства годишно в продължение на 25 години чрез програми за наемно жилищно настаняване.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)