Хиляди доброволци у нас помагат след порои, пожари и други бедствия и аварии, но рискуват да бъдат глобени за това. Причината е, че в момента дейността им се води незаконен труд на фона на поредните усилия на хиляди доброволци след потопа в Габровско и Търновско преди дни.
Реално никога Главна инспекция по труда не е глобявала доброволци, но според експертите тази правна празнота трябва да се премахне.
Това е само един от десетките абсурди, в които тъне доброволчеството у нас, а причината е, че държавата близо 20 г. не може да приеме специален закон за него. Такъв за първи път напредна в миналия парламент, но така и не бе приет, а сега очакванията са да намери място отново сред приоритетите и на настоящия парламент.
Според експерти купищата правни абсурди пред доброволците у нас са основна причина едва 3% от българите да са активни доброволци, докато средното за Европейския съюз е 12%. В момента у нас доброволческата дейност де юре противоречи на Кодекса на труда. В него е записано, че всеки труд у нас трябва да се заплаща.
„Това води до ситуация, в която доброволецът и/или организацията, към която той извършва дейност, могат да бъдат глобени за доброто дело под претекст „прикрито трудово правоотношение“, обясняват парадокса пред "Телеграф" от Българския червен кръст – най-голямата доброволческа организация у нас с над 15 000 регистрирани доброволци.
Друг абсурд е свързан с разходите, които доброволците правят, за да участват в мисии след бедствия и които след това им се възстановяват от организатора на доброволческата дейност. Обичайно, веднъж платили за храна, облекло, екипировка доброволците биват компенсирани от съответната доброволческа организация. От чисто законова гледна точка тази компенсация в момента се води доход за доброволеца, за която той дължи данъци и осигуровки. На практика, ако НАП направи ревизия на доброволец, може да открие нарушение заради дейността му да помага на пострадали от стихия. Друг сериозен проблем с доброволчеството е липсата на задължителна защита на участващите срещу злополуки и инциденти. Това е причината, поради която в последния законопроект за доброволчеството бе въведена задължителна застраховка, която трябва да бъде сключена от организатора за всеки регистриран към него доброволец. Записано бе и че евентуален доход от застрахователно обезщетение заради претърпяна злополука няма да се облага данъчно. Уредена бе и друга празнота – за вредите, причинени от доброволец. Сега, ако доброволец вади подгизнал шкаф от наводнена къща, но без да иска счупи неповреден телевизор, по закон би отговарял за вреди. Авторите на вече „умрелия“ законопроект обаче записаха, че в такива случаи отговорността ще се носи от организатора на доброволческата дейност, който ще може да търси отговорност от доброволеца само ако се докаже умисъл или груба небрежност.
Една от най-сериозните спънки пред доброволчеството у нас е липсата на свободно време. „Един работник у нас има примерно 20 дни платен отпуск. Само един наш редовен курс, който е задължителен, за да сме добре обучени и подготвени за мисии, е минимум 4 дни. Как човек да е стимулиран да бъде доброволец, ако знае, че почти целият му платен годишен отпуск, ще иде само за тази му дейност?“, коментира за „Телеграф“ шефът на Планинската спасителна служба Емил Нешев. Според него в момента повечето доброволци участват в мисии, докато са официално на работа на чисто приятелска уговорка с работодателя си, който не получава компенсация за отсъствието им.
В случай на инцидент обаче формално това би било трудова злополука, тъй като официално са на работа, което пък ангажира работодателя с обезщетение. Затова и доброволците ползват личния си отпуск. По тази причина от Българския червен кръст и Българския дарителски форум настояват за промени в закона, които да дават допълнителен платен отпуск на доброволците, който да се поема от държавата. Според последно внесения законопроект доброволците получават три дни допълнителен платен отпуск за тази си дейност, като те се броят за трудов стаж и не се губят осигурителни права.
Всички шест формирования с доброволци в морската столица са обединени в Доброволно формирование – Варна, от 2015 г. То функционира към общината и включва около 45 доброволци, като ядрото се състои от 15 души, заяви ръководителят Стойчо Стойчев. Всички доброволци преминават базово обучение с основни познания и умения за реагиране при различни извънредни ситуации, добави той. Стоев поиска съдействие при организирането на различни специализирани курсове, които включват работа с моторни резачки и генератори, както и алпийски или водолазни дейности.
Доброволците участваха активно в дейностите по потушаването на пожара до блоковете 404 и 405 в район „Вл. Варненчик“, както и в село Каменар, заедно с РДПБЗН, Държавното горско стопанство, фирми и граждани. През март отрядът за реакция при бедствия и аварии във Варна започна кампания за набиране на средства за закупуването на специализиран автомобил, оборудван с техника за пожарогасене и действия при наводнения. Доброволци във Видин участваха в пролетното залесяване на Крайдунавския парк наскоро. Инициативата бе на видинското кметство, което осигури дръвчетата и необходимите инструменти за засаждането. Периодично отново община Видин набира доброволци за преброяване на безстопанствените кучета и подпомагане на местния приют. Общинският приют за кучета също работи много успешно с доброволци, които помагат и се включват в ежедневните дейности на приюта. Доброволците работят с деца на улицата - ромски деца, за които родителите не полагат необходимите грижи и/или са отпадащи от училище. На територията на областта има сформирани доброволни отряди, които се включат заедно с пожарната при бедствия и аварии, при издирването на изчезнали хора.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)