Колко пъти путинистите (от всички страни) трябва да се убедят, че ги лъжат най-детински?

На екрана стоят скелети. Не генерали, европейски лидери или войници, а скелети. На каските им – знамето на Европейския съюз. Над тях заглавие: „Брюксел реши: Европа отново ще воюва срещу Русия“.

Каските, разбира се, са немски каски от Втората световна.

Там нищо не се променя (поне не и за добро).

Тук си струва да си спомним нещо съвсем накратко. Само преди няколко години светът слушаше, че Русия не била искала война. По-късно и сведенията за севернокорейско участие бяха наречени „фалшива новина“.

_______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.

Чорбата е родена в главата на някой кремълски пропагандист и посланието не е никак „скрито“. Европа не е представена като политически съюз или като държави с различни интереси (и често противоположни позиции!), а е представена като някаква единна сила (пффхахаха!). Като армия. Нали в главата на всеки руснак от поколения е набивано, че „Западът“ е нещо „колективно“ и то е враг на руснака. Завижда му и иска да го превземе; да му открадне външния к*неф и да го асимилира.

И по навик (по много добре изработен навик) всички врагове са фашисти и са с нацистки каски. И нападат трудолюбивия руснак.

Ироничното е, че историята е винаги точно обратното – „добрият“ руснак е нападнал де що съседи има и е откраднал, наеб*л и изгорил, де що град е докопал по пътя на окупацията си; а Втората световна – и нея „добрият“ руснак започва заедно с Хитлер и чак след началото на операция „Барбароса“ се обръщат, но сега… подробности – да не им придиряме. Те, в Русия, вече не знаят какво е Молотов—Рибентроп (забранено им е да го учат или да питат за него).

Според него западните държави вече не се ограничават до „хибридни методи“, а започват да обмислят и директна военна атака срещу Русия. Лавров сравни ситуацията с Европа от времето преди Втората световна война и заяви, че днес се формира нова паневропейска група срещу Москва. Само че този път, по думите му, начело стои не Хитлер, а Зеленски.

Тука полетът на фантазията рисува нова цялостна историческа рамка. В нея Русия е обсадена крепост, Европа е настъпващата (зла!) сила, Украйна е инструмент, а бъдещият конфликт изглежда почти неизбежен.ю

Само че има един малък детайл. Докато Москва говори за бъдеща атака срещу Русия, самата Русия предупреждава за възможни нови удари по Киев. Лавров лично информира американската страна за намерението да се атакуват цели в украинската столица, свързвани от Москва с военната инфраструктура. Паралелно се появиха сигнали към чужди мисии и предупреждения за риск от ескалация около града.

Русия нападна де що съсед имаше и накрая се оля с Украйна; съответно НАТО се активизира да събира повече пари за отбрана. Сега Русия реве, че Западът се готви за война… Да, има логика. Ватнишка логика.

След 2022 г. европейските бюджети за отбрана действително нараснаха. Ама защо ли? Какво ли се случи през 2022 г., а?

Полша, Балтийските държави, Германия и други страни започнаха ускорени програми за превъоръжаване. Ама това подготовка за нападение ли е или реакция на война, която вече се случва? Защото разликата между двете е огромна.

Докато Лавров рисува Европа като антируска коалиция, друга история започва да се развива на Запад. Washington Post публикува текст с почти провокативно заглавие: „Ukraine has made itself indispensable to the West“ („Украйна се превърна в незаменим актив за Запада“).

Украйна вече не е молител; не е страна, чакаща поредния пакет помощ. Представена е като актив, като партньор и като „лаборатория“ за нов тип война.

В продължение на десетилетия военната логика изглеждаше проста: повече танкове, по-голяма армия, по-скъпи системи, по-мощна индустрия. Украйна разруши тази математика.

Сега FPV дрон за няколко стотин долара може да унищожи техника за милиони. Евтин прехващач може да свали значително по-скъпа цел. 3D принтер влиза в полето, което доскоро беше запазено за оръжейните заводи.

Гаражът започва да спори със завода, инженерът започва да се конкурира с генерала, кодът започва да измества стоманата.

А Москва продължава да говори с речника на XX век: коалиции, обкръжение, настъпление, обсадена крепост. Светът около нея все повече говори езика на XXI: дронове, софтуер, разпределено производство, евтини автономни системи.

Днес плочата е същата, само дето мелодията е малко по-различна (по-изтъркана вече): Европа се била готвела да напада Русия.

Колко пъти една прогноза трябва да се размине с реалността, преди да престанат да ѝ обръщат внимание? Колко пъти путинистите (от всички страни) трябва да се убедят, че ги лъжат?