Нетният икономически ефект за България от домакинството на песенния конкурс „Евровизия“ през 2027 година може да достигне между 45 и 70 млн. евро в зависимост от броя посетители и продължителността на престоя им. Това сочи предварителната оценка на компанията за платежни услуги „АйБанФърст“ (iBanFirst).
Дали България може да превърне събитието от временен медиен момент в по-дългосрочен икономически катализатор зависи от три основни условия: обществена подкрепа, адекватна инфраструктура и последователна туристическа стратегия, пише в анализа.
Според анализа на компанията, най-голям дял от икономическите ползи вероятно ще се концентрира в града домакин чрез ръст в приходите на хотели, ресторанти, транспортни услуги и потребление. От друга старана обаче косвените ефекти могат да се окажат още по-значими, ако страната успее да капитализира медийното внимание.
Авторите на анализа посочват, че туристическите кампании не бива да се фокусират единствено върху Черноморието, а да популяризират и градския туризъм, културното наследство, планинските дестинации и развиващата се гастрономическа сцена в страната. Целта следва да бъде европейските посетители да възприемат България като убедителна целогодишна алтернатива на все по-наситените средиземноморски пазари.
Последните икономически изследвания върху ефекта на „Евровизия“ показват, че домакинството на конкурса може да генерира съществени краткосрочни ползи както за приемащия град, така и за националната икономика. Проучване на Университета в Ливърпул и консултантската компания "Амион Консултинг" (Amion Consulting) за изданието през 2023 г. в Ливърпул оценява нетния икономически ефект на приблизително 64 млн. евро. За Малмьо, домакин през 2024 г., оценките са около 39 млн. евро, а за Базел през 2025 г. близо 97 млн. евро.
Секторът на хотелиерството и ресторантьорството обичайно е сред основните печеливши. Данни на "Мастъркард“ (Mastercard) от Ливърпул показват, че разходите в ресторанти са нараснали с приблизително 11 на сто по време на периода на „Евровизия“, докато посещенията в барове и клубове в районите около събитието са се увеличили с около 6 на сто. Хотели, транспортни услуги и търговията на дребно също се възползват от притока на посетители, журналисти, технически екипи и фенове.
Критиците често посочват, че икономическият ефект на "Евровизия“ се надценява, като отчасти са прави, пише в анализа. Ползите обикновено са концентрирани в краткосрочен план и засягат най-вече секторите на хотелиерството, туризма и развлеченията. Възможни са и временни инфлационни ефекти, особено при цените на настаняването. По-широката стратегическа стойност на домакинството обаче не бива да бъде подценявана, смятат от „АйБанФърст“.
Анализът посочва, че през последното десетилетие България се стреми да подобри международния си образ, преодолявайки стереотипите, свързани с евтина работна ръка и пакетен морски туризъм. Домакинството на „Евровизия“ би представлявало безпрецедентна възможност за позициониране на страната. Над 160 млн. зрители по света гледат конкурса всяка година. Малко събития осигуряват толкова концентрирана международна видимост при сравнително ограничен финансов риск, пишат авторите на анализа.
Неотдавнашното приемане на еврото вече допринесе за по-голяма увереност сред международните инвеститори чрез намаляване на трансакционните разходи. Домакинството на „Евровизия“ скоро след това би изпратило допълнителен символичен сигнал: България вече не е периферен пазар, а интегрирана европейска икономика, способна успешно да организира голямо международно събитие.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)