Блокадата на Ормузкия проток чертае нова карта на сухопътните енергийни доставки в Близкия изток

Затварянето на жизненоважния Ормузки проток - доскоро ключова артерия на световната търговия, предизвика преосмисляне на начина на доставяне на основни продукти до пазара и отключи мащабна реорганизация на енергийните и търговските пътища, която би могла из основи да промени икономическата карта на Близкия изток, се посочва в анализ в базирания в Обединените арабски емирства (ОАЕ) вестник “Нешънъл”, цитиран от БТА.

Ако това се случи, регионът ще се окаже по-малко зависим от Ормузкия проток и по-интегриран. "Блокадата, целяща да накаже света и трайно да навреди на Персийския залив, всъщност предизвиква създаването на ос Левант - Персийски залив, в която тръбопроводите и пътните мрежи са стратегически активи", изтъква журналистката и проследява развитията в тази посока.

ОАЕ и Саудитска Арабия са начело на активизирането на сухопътния транспорт. Емирствата ускоряват разширяването на 360-километровия тръбопровод Хабшан - Фуджейра, който се очаква да заработи през 2027 г. Саудитската петролна компания “Сауди Арамко" (Saudi Aramco) залага на тръбопровода си “Изток-Запад” до пристанището Янбу на Червено море. Трафикът на пристанищата в Оманския залив скочи от 100 камиона на ден преди конфликта до 7000 камиона на ден, посочва американският в. “Уолстрийт джърнъл”.

Тези маршрути не могат да заместят капацитета на морските превози, но поемат шоковите ефекти и поддържат движението на основните потоци, отбелязва Гембъл. Абу Даби и Рияд обвързаха експортната си стратегия с регионалната логистична интеграция, като Ирак, Йордания и Египет сега се разглеждат като разширения на износния капацитет на Персийския залив, а не като отделни пазари.

През януари Кайро и Дамаск подписаха два меморандума за разбирателство за доставка на египетски природен газ и осигуряване на петролни продукти за Сирия. Оформена като техническа подкрепа за възстановяване на повредената енергийна инфраструктура на Сирия, сделката позиционира Египет като ключов доставчик в коридора на Левант, който изцяло заобикаля Ормуз.

Обмисля се разширяването на Арабския газопровод, който вече преминава от Египет през Йордания до Сирия и отвъд. Плановете, които някога предвиждаха 10 милиарда кубика годишен капацитет за Йордания, Сирия, Ливан и евентуално Турция, са отново на масата, тъй като държавите от Персийския залив и Левант търсят газови маршрути, изолирани от морски риск.

Самата Сирия се преобразува в транзитна държава, сухопътен мост за петрол и газ от Персийския залив до Средиземно море, намалявайки времето за транзит и риска за купувачите в Европа и Източното Средиземноморие. Временното правителство насърчи проекта „Четири морета“ и плана „Четири плюс едно“ за свързване на Персийския залив, Ирак, Турция и Средиземно море през сирийска територия. През май “ТоталЕнерджис” (TotalEnergies), “КатарЕнерджи” (QatarEnergy) и “КонокоФилипс” (ConocoPhillips) подписаха меморандум със сирийската петролна компания за офшорен обект близо до Латакия, първата подобна сделка от 2011 г. насам. “Шеврон” (Chevron) избра място за първия дълбоководен нефтен и газов проект в Сирия, като операциите ще започнат през идващото лято. Преди гражданската война Сирия изнасяше 380 000 барела на ден.

Йордания се намира в центъра на новия коридор. Кралството напредва с 300-километровия нефтопровод от рафинерията си в гр. Зарка до иракската граница и разширява ролята си на транзитен център за синьо гориво чрез Арабския тръбопровод “Машрек” от египетския терминал в Акаба. Целта на Аман е да осигури стабилни доставки на суров петрол и газ, като същевременно предлага на производителите от Персийския залив сигурен маршрут до Червено море и Средиземно море. За Ирак коридорът означава достъп до Средиземно море, без да разчита само на Турция, а за Египет - монетизиране на газовите резерви.

Междувременно Ирак възобновява преноса през тръбопровода Киркук-Джейхан през Турция, а дискусиите за тръбопровода Басра-Акаба през Йордания отново придобиват неотложна спешност. Багдад също така интегрира енергийното си и логистично планиране с търговските системи на Червено и Средиземно море, за да защити износа на суров петрол, да стабилизира държавните приходи и да осигури авиационно гориво. Логиката е проста - намаляване на зависимостта от транспорта с танкери в Персийския залив и затвърждаване на непрекъснатостта на износа към коридорите в Средиземно море и Червено море, които Иран не може да затвори.

Според Гембъл това не са временни решения. Анализаторите предвиждат, че моделите отпреди конфликта няма да се върнат напълно, дори когато Ормузкият проток бъде отворен. Доплащанията за застраховка „военен риск“ между 75 и160 долара на кубичен метър, 40-процентният спад в капацитета на въздушния товарен транспорт между Азия и Европа и застрахователните премии от 0,5 до 1,5 процента от стойността на товарите направиха сухопътните маршрути структурно конкурентни. "Близкият изток се реорганизира около тях", обобщава авторката в "Нешънъл".