Омбудсманът Делчева настоява за спешни мерки за защита на реституционните права върху земеделските земи

„Отпадането на ограничението за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд намалява гаранциите гражданите да получат земя в изпълнение на актовете за признатите им от държавата права“, подчертава омбудсманът Велислава Делчева.

Според Велислава Делчева защитата на признатите реституционни права и довършването на поземлената реституция са въпрос не само на законност, но и на възстановяване на общественото доверие в държавата и принципите на правовия ред.

Омбудсманът Велислава Делчева изпрати становище до председателя на 52 – рото Народно събрание Михаела Доцова, министрите на земеделието и храните Пламен Абровски и на правосъдието Николай Найденов, както и до председателя на УС на Националното сдружение на общините - Даниел Панов, в което настоява за спешни законодателни и организационни мерки, свързани със защитата на признатите реституционни права на гражданите след изтичане на ограниченията за разпореждане със земите от т.нар. „остатъчен поземлен фонд“.

В позицията се подчертава, че отпадането на ограниченията за разпореждане със земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) създава риск от допълнително намаляване на поземления ресурс, предназначен за довършване на реституционните и обезщетителните процедури.

В становището си тя припомня, че още след отпадането на предходни ограничения през 2010 г. е последвало масово разпродаване на земи от остатъчния поземлен фонд, което е наложило въвеждането на два последователни мораториума през 2015 г. и 2020 г. Според омбудсмана историческият преглед показва ясно, че всяко либерализиране на режима в условията на неприключила поземлена реституция води до намаляване на земите, необходими за удовлетворяване на признатите права на гражданите.

Особено тревожен, според омбудсмана, е фактът, че в регистрите като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ продължават да фигурират имоти с признато право на възстановяване в стари граници, както и земи, които фактически се владеят и обработват от своите собственици, но формално са актувани като общинска собственост. Това създава риск от разпоредителни сделки с имоти, за които реституционните процедури не са приключили.

Делчева обръща внимание и на трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, според която земите с признато право на възстановяване в стари граници не попадат в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ и не могат да бъдат третирани като част от остатъчния поземлен фонд.

В становището си тя подчертава още, че забавянето на поземлената реституция вече е квалифицирано от Европейския съд по правата на човека като системен проблем, свързан с прекомерна намеса в правото на собственост. Посочва се, че решенията на ЕСПЧ по темата са поставени под засилено наблюдение от Комитета на министрите към Съвета на Европа, а препоръчаните общи мерки за определяне на срокове и механизми за защита все още не са изпълнени.

„Продължителното неизпълнение на решенията на органите по поземлената собственост и на съдебните решения е квалифицирано от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) като системно нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи поради прекомерна намеса в правото на собственост“, се казва още в позицията.

Омбудсманът препоръчва възстановяване на ограничителния режим за разпореждане със земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, определяне на краен срок за приключване на поземлената реституция, преразглеждане на протоколите за определяне на остатъчния поземлен фонд и ускоряване на законодателните промени, предвидени в Законопроект № 47-202-01-31/02.06.2022 г.