България продължава да е на последно място в Европейския съюз по стандарт на живот, измерен чрез БВП на човек от населението в стандарти на покупателната способност.
Данните на "Евростат" за 2025 г. показват, че страната достига 68% от средното ниво за ЕС, колкото и Гърция.
Паралелно с това близо 37,4% от българите определят себе си като "субективно бедни", което нарежда България на второ място в ЕС след Гърция.
Изследване на Института на германската икономика също отчита високи нива на риск от бедност. Според анализа около 58% от българите са застрашени от бедност, докато едва 1,5% попадат в групата на относително богатите по европейските критерии.
В същото време икономическите показатели показват трайно увеличение на доходите и потреблението през последното десетилетие.
Данни на Института за пазарна икономика сочат, че покупателната способност на домакинствата е нараснала с над 80% за десет години, въпреки инфлацията.
Само през последните две години реалните доходи отбелязват двуцифрен ръст.
Според анализа се наблюдава и промяна в структурата на разходите на домакинствата. Делът на средствата за храна и жилище намалява, докато разходите за образование, култура и свободно време се увеличават.
Делът на хората под линията на бедност остава над 21%, но броят им намалява спрямо предходни години. Линията на бедност за 2025 г. е определена на 442 евро месечно и расте с темп над инфлацията.
Данните показват, че бедността остава концентрирана основно сред безработните, хората с ниско образование и част от ромската общност. Сред хората без образование делът на бедните достига около 50%, а при безработните - 55%.
Според експертите бъдещите социални политики трябва да бъдат насочени по-прецизно към уязвимите групи чрез обединяване на социалните помощи, оценка на реалните потребности и по-добра интеграция между социални услуги и финансова подкрепа.
)