Президентът Йотова в Баку: Модерният град не е небостъргачи и технологии, а сигурно място и за най-уязвимите

Успехът на един град не се измерва с броя на небостъргачите, технологиите, брутния му продукт. Измерва се по това дали и най-уязвимият човек има дом и сигурност. Градът не е велик, защото е голям, а когато никой в него не се чувства излишен.

В Световния градски форум, който продължава до 22 май, участват и представители на местната власт от различни части на България. 13-ата сесия на форума събира над 40 хил. участници от 182 страни.

Това заяви президентът Илияна Йотова в изказването си на Срещата на върха в рамките на 13-ата сесия на Световния градски форум. Темата на събитието е „Жилищно осигуряване на света: Безопасни и устойчиви градове и общности“. Световният градски форум е създаден през 2001 г. от Организацията на обединените нации като отговор на ускорената урбанизация и нейното въздействие върху общностите, градовете, икономиките, климатичните промени и публичните политики. Форумът, който се провежда на всеки две години в различни държави, се утвърди като най-значимото световно събитие в областта на градското развитие. По инициатива на Азербайджан за първи път се проведе и Среща на върха с участието на държавни и правителствени ръководители.

Президентът беше категорична, че инвестициите трябва да са насочени основно към хората. „Технологиите трябва да служат на човека, а не да го заменят. Изкуственият интелект, дигиталните системи и „умните градове” ще имат истинска стойност само ако са в полза на човечеството, ако намаляват неравенствата и правят живота по-достъпен, по-сигурен и по-достоен“, подчерта Йотова. Тя отбеляза, че жилищната политика трябва да бъде не само секторна политика, а политика за бъдещето на самото общество. „Нуждаем се от градове, които не разделят хората по доход, поколение или произход. Градове, които дават шанс. Градове, които създават общност“, изтъкна държавният глава.

В изказването си държавният глава Йотова изтъкна, че градовете днес са геополитика в действие, и начинът, по който се изграждат, ще определи не само качеството на живот, а и стабилността на обществата, устойчивостта на държавите и доверието в политическите системи. „Бъдещето няма да се измерва само с икономически растеж. То ще се измерва с това дали сме успели да създадем градове, в които хората искат да живеят, да създават семейства, да работят и да мечтаят“, посочи президентът.

Илияна Йотова цитира данни, според които до 2050 г. в градовете ще живеят седем от всеки десет души на планетата. Близо 2,8 млрд. души по света живеят без дом, който да отговаря на принципите на човешкото достойнство. „За да задоволим нуждите само до края на това десетилетие, светът трябва да създава по едно жилище всяка секунда“, заяви президентът.

По думите на Йотова достъпът до жилище не е въпрос само на пазар, а на справедливост и достойнство. „Домът не е стока, а началото на всичко останало. Без него няма стабилна работа, няма училище за децата, няма здравеопазване, няма граждани, които се чувстват част от своята общност. Когато един град загуби способността си да подслони хората, той е загубил не сгради — загубил е смисъл“, изтъкна държавният глава.

В изказването си президентът очерта процесите на бърза урбанизация, като отбеляза необходимостта от нови адекватни инструменти за управление на градската среда, управление на принципа „общи цели, различни роли” — между националните правителства, регионите, градовете и общностите.

Илияна Йотова постави въпроса за урбанизацията в контекста на военните конфликти в различни части на света и на климатичните промени. „Над 60% от бягащите от войни търсят убежище в градовете, защото там има сигурност, работа, училище“, посочи президентът, като изтъкна, че тези хора не са заплаха, а потенциал. Йотова заяви, че подготвеният град превръща пристигащия човек в свой гражданин, в служител, в данъкоплатец, в съсед, а неподготвеният го изтласква в периферията, в неформалното, в невидимото. По думите на президента устойчивостта на града не е екологичен лукс, а необходимост, която засяга цели региони.

Държавният глава представи картината в България – застаряващо население, вътрешни миграции, обезлюдяващи се региони и неравенства между големите центрове и малките градове. „Знаем какво означава един град да расте, докато друг наблизо угасва. Знаем какво означава млади семейства да не могат да си позволят дом, а цели поколения да губят усещането за перспектива. Тези реалности ни поставят пред едни и същи предизвикателства, независимо от кой край на света идваме“, посочи Илияна Йотова.

В делегацията на президента Йотова в Баку е и кметът на Велико Търново и председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България Даниел Панов. На среща вчера между държавния глава и азербайджанския президент, в която участва и Панов, беше обсъдено и реализирането с азербайджанската страна на проекта за парк „Шуша“ във Велико Търново.