Руслан Стефанов: Основният проблем пред България е институционалният дефицит

Програмният директор и главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов предупреди в ефира на предаването "Метроном" по радио ФОКУС, че високите цени, бюджетният дефицит и липсата на бюджет са "симптоми, а не самото заболяване“.

Според него, основният проблем пред България е "институционалният дефицит“ и невъзможността на държавата да противодейства на концентрацията на икономическа мощ и "завладяването на държавата“.

Стефанов оцени положително намеренията на кабинета да насочи усилия към институции като Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, вместо към "популистки мерки“ и директен контрол върху цените.

По думите му инфлацията се дължи на няколко основни фактора - международния натиск върху цените на горивата, структурното увеличение на разходите и ръста на заплатите без съответстващо увеличение на производителността.

"Влизането в еврозоната доведе до конвергенция или приближаване на цените, включително на услугите“, обясни Стефанов и добави, че България е сред държавите с най-бърз ръст на доходите в ЕС през последните години.

"Първото нещо, което трябва да видим, е дали ще бъдат заложени реалистични приходи и съответно умерено ограничаване на дефицита“, посочи той.

Според Стефанов реформа в администрацията не означава механично съкращаване на служители, а изграждане на качествени институции с подготвени кадри и ясен политически мандат.

Той постави акцент и върху необходимостта от по-добро управление на социалните разходи и ограничаване на злоупотребите със социални плащания, ТЕЛК решения и ранно пенсиониране.

Сред основните рискове пред страната Стефанов посочи натрупването на дълг. По думите му "най-прекият път към загуба на суверенитет“ е именно бързото увеличаване на задлъжнялостта, както показват примерите на Гърция, Румъния и други държави.

Като възможности за растеж той открои по-бързото усвояване на европейските средства, инвестициите в офшорна вятърна енергия и включването на България в глобалните процеси около развитието на изкуствения интелект, с което изоставаме.

В заключение той подчерта, че ключовият тест за правителството ще бъде дали бюджетът и реформите ще доведат до "подобряване качеството на институциите“ и ограничаване на "завладяването на държавата“.

"Основният проблем всъщност е не просто бюджетен дефицит или инфлация, а институционалният дефицит в страната“, заяви Стефанов. По думите му България има нужда от "възстановяване и продължаване на изграждането на устойчиви институции“, които да ограничават олигархичните зависимости.

Той подчерта, че България вече е член на еврозоната и разполага с "един от най-ниските дългове като дял от БВП“, което създава стабилност и възможност за дългосрочно планиране. Според него обаче отпадането на външните механизми за наблюдение на корупцията означава, че "цялата отговорност пада върху правителството“.

Икономистът предупреди, че ограничаването на инфлацията е невъзможно без "ясна и предвидима рамка на бюджета“ и реалистични приходи. Той разкритикува както практиката преди 2020 г. за занижаване на приходите, така и последвалото им завишаване при коалиционните управления.