Кирил Вътев за високите цени: Искаме държавата да контролира всичко, което е абсурдно и невъзможно

Бившият министър на земеделието Кирил Вътев коментира в студиото на „Офанзива с Любо Огнянов“ анонсираните мерки от държавата и възможните ефекти върху цените на храните.

Бившият министър изрази скептицизъм към понятието „справедлива цена“. Според него цената е такава, за която има кой да плати.

В същото време Вътев поставя акцент върху структурата на пазара: „Българските производители по цялата агрохранителна верига са индивидуални“. Според него това води до липса на преговорна сила, която имат мощните европейски кооперативи.

По адрес на търговските вериги той е критичен: „Те знаят как да влязат на нов пазар и как да манипулират пазара“. Според него малките магазини са загинали, а условията за производителите всяка година се подобряват единствено в полза на купувача.

Той критикува идеята за силна държавна намеса: „Ние искаме държавата да контролира всичко, което е абсурдно и невъзможно“. Според него това е богата почва за корупция.

Вътев подчерта, че при бързо развалящи се продукти няма фиксирана норма за справедлива цена.

Беше поставен и въпросът дали новите регулации ще ограничат съмненията за картелни практики чрез въвеждане на понятието „съвместно господстващо положение“.

Вътев формулира основния си икономически аргумент: „Банално известно е, че цените са функция от търсенето и от предлагането“. По думите му когато има високо търсене и ниско предлагане цените растат. Когато се разминат ролите, търсенето е слабо, а предлагането голямо - цените падат.

Той подчерта, че първото най-важно условие за по-ниски цени е да има висока производителност и високо предлагане, като изрази скептицизъм към административните интервенции: „Административната намеса на пазара може да доведе до някакви краткосрочни резултати, но по-късно натискаш пружината и тя отскача“.

Вътев обаче не отхвърля напълно законодателните инициативи, свързани с веригата на доставки. Той смята, че имаме нужда от правила за доставка по агрохранителната верига и добавя, че вижда законопроектите като усилие да се въведат подобни правила“. По думите му тези модели са заимствани от законите на Германия и на Франция.

Като алтернатива той предлага „саморегулиране между конкуренти“, както и по-ясна рамка за браншовите организации: „В един бранш може да има само една браншова организация, която да носи и правата и задължението на контрол над лоялната конкуренция“.

Той интерпретира дефиницията на законовата рамка: „Необосновано увеличение е всяко повишаване на крайната продажна цена спрямо цена, прилагана от същия търговец за същата стока в сравним предходен период“. По думите му обаче това определение е проблематично и трябва да се прецизира, защото предходният период може да е имал по-ниска стойност на енергийните разходи.