Колкото и Тръмп да брани Путин… от Китай няма как да го опази

Когато Путин почне да губи въздух, Тръмп отваря някой прозореца и всичко е точно. Само че…

… Китай тихо влиза през вратата…

Има едно странно геополитическо съвпадение, което започва да се повтаря толкова често, че вече трудно изглежда просто като съвпадение. Всеки път, когато Путин започне да губи въздух (икономически, военен или политически) някъде от Вашингтон идва решение, което му „отваря прозорец“.

Като например войната с Иран, която вдигна санкциите от руския петрол и едновременно с това увеличи цената на въпросния петрол. С което започна директно да налива пари в машината на Путин.

Само че напоследък започва да се разкрива и друга, много по-интересна история. Историята за това, че самите руски служби май започват да се страхуват не от НАТО… а от Китай.

Да поясним: самата руска държава очевидно не вярва на собствената си пропаганда. Но това не е точно „новина“. Поне не за хора от тая страна на Желязната завеса.

… никак не спасява Путин от онова – по-горещото, дето идва от Изток. Тръмп не може да спре бавното превръщане на Русия в зависим младши партньор на Китай.

Опитът на пропагандата да нарисува една премръзнала без руски газ Европа е нелеп. Но без европейския пазар – колкото повече Москва се откъсва от Европа – толкова повече влиза в орбитата на Пекин.

А Путин мечтаеше да върне Русия на картата като империя… Накрая ще я остави като суровинен придатък към китайската икономика.

Единствената му надежда си остава Тръмп да продължи да му прави „подаръци“. Но, ако ще сме обективни… колко време може да продължи това? И Тръмп, и Путин не са първа младост. А Китай има време. Има и търпение. Има и ресурси.

__________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.

Ще припомним една история от миналата година. Според изтекъл вътрешен документ на ФСБ, разкрит от The New York Times, в руските служби има сериозно безпокойство относно отношенията с Пекин. В документа Китай е описан директно като „the enemy“; демек, „врагът“. Не „конкурент“, „труден партньор“ или „труден съюзник“. Враг. ВрагЪТ!

Документът е особено интересен и заради друго: според анализа е писан в края на 2023 г. или началото на 2024 г.; тоест, след вече две години война, санкции и все по-дълбока руска зависимост от Китай.

Така… Публично Кремъл непрекъснато говори за: „безгранично партньорство“, „нов многополюсен свят“, „историческо приятелство между Москва и Пекин“.

Но вътрешно – в самото сърчице на кремълската машина – какво се случва? Страх от китайско влияние и китайски шпионаж.

Според изтеклия документ ФСБ се страхува, че китайски агенти вербуват руски учени и се опитват да проникват в държавни структури, че използват компании и научни центрове за шпионаж, че наблюдават войната в Украйна, за да изучават западните оръжия и модерната война.

В документа се говори за опасения, че Пекин постепенно „подготвя почвата“ за бъдещи териториални претенции и икономическо проникване в региони, богати на ресурси.

Май Пекин не гледа на Русия като на брат? А? А гледа на Русия като на нещо като лаборатория. Наблюдава какво работи, какво не работи, какви са слабостите на руската армия, как действат оръжията. Докато Русия воюва, Китай ѝ разучава слабите места.

И това вероятно ужасява част от руските служби много повече от НАТО.

Има една интересна подробност в документа. Само три дни преди инвазията в Украйна ФСБ стартира контраразузнавателна програма срещу Китай. Помислете за това. В момента, в който Русия тръгва да воюва със Запада, руската държава очевидно започва да се страхува, че Китай може да използва ситуацията.

Я сега да се върнем пак при Тръмп и да хвърлим малко светлина върху ролята му на „помагач“.

Когато руската икономика започва да се задъхва (висока инфлация, хроничен недостиг на работна ръка и огромни военни разходи) избухва войната с Иран. Цените на петрола скачат над 100 долара за барел, а администрацията на Тръмп временно облекчава ограниченията върху руския петрол с аргумента, че трябва да стабилизира световния пазар.

По данни на Washington Post, става дума за приблизително 128 милиона барела руски петрол „заседнал в морето“, на който внезапно е позволено да стигне до пазара.

Резултатът е, че баш когато Путин има нужда от пари, парите потичат.

Сега идва и ситуацията в Полша и източния фланг на НАТО.

Пентагонът внезапно отменя изпращането на около 4000 американски войници в Полша. А това е ход, който шокира не само европейските съюзници. Шокира служителите вътре в самото американско министерство на отбраната. Ход, който идва без никакво сериозно (или логично) обяснение. Идва точно когато Източна Европа има най-голяма нужда от защита от Русия.

Какъвто и да е „мотивът“ в оранжевата глава – хаос, импровизация, наказание към Европа или вътрешни борби, ефектът си е все същият: несигурност на източния фланг на НАТО.

А за Кремъл това е подарък.

Но това, че Тръмп може да вдигне цените на петрола, да разклати НАТО, да скара Европа със САЩ и да отвори финансов прозорец към Кремъл…

След 2022 г. търговията между Русия и Китай направо експлодира. Само че… Москва все повече продава с огромни отстъпки, защото алтернативните пазари намаляват.

Когато имаш само един огромен купувач, той започва да диктува условията.

Това, изглежда, плаши ФСБ. Възможността Русия постепенно да се превърне в нещо, което руската имперска психология ненавижда: по-малък партньор.

Най-голямата ирония от всички: Русия за пръв път от много време насам самата тя започва да влиза в нечия чужда орбита.