Атанаска Дишева: 7-годишното ограничение за бивши главни прокурор и председател на ВАС и ВКС във ВСС е разумно решение

"Прогресивна България“ предложиха пленумът на ВСС да избира временния главен прокурор и председателя на ВАС. Досега това ставаше чрез прокурорската и съдийската колегия към ВСС. Друго предложение е за членове на ВСС да не се избират лица, които през последните 7 години са били главен прокурор, председател на ВАС и ВКС или техни заместници. Атанаска Дишева, съдия и член на Съдийската колегия към ВСС, коментира в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS, че второто предложение има за цел да лиши от възможност посочените лица, заемали някоя от трите най-висши длъжности в съдебната система, да продължат да упражняват влияние върху съдебната власт и работата на ВСС.

Според нея решението за 7-годишен срок е разумно. Тя допълни, че и сега има ограничения за втори мандат на членове на инспектората на членове на ВСС, както и на други длъжности.

По отношение на гласуването Дишева коментира: „В т.нар. електронна система за гласуване, която в момента съществува, има установени дефицити. Тя беше създадена и приета много набързо. Липсва технологично време за изработване на нова система”.

Според нея, другото, което е предвидено в проекта за реформа в съдебната система и в което тя вижда проблем, е отнасянето на избирателните секции в окръжните съдилища.

Дишева коментира още професионалната квота.

По повод идеята за обществена квота в рамките на парламентарната съдията каза, че за това се говори от много време. „Всички юридически среди подкрепят тази идея. Тук проблемът е, че НС не може да бъде задължено да избере тези членове. Но стъпката, която може да бъде направена със законов текст, е да бъде дадена възможност за номинации, а НС да бъде длъжно да ги обсъди, не да ги избере”, смята Дишева. "Това е добра мярка против капсулирането на ВСС само в рамките на действащи магистрати", допълни още тя. И подчерта, че това решение е добра стъпка към отваряне на ВСС към други съсловия.

„В проекта на „Прогресивна България” липсват достатъчно изменения, които да гарантират прозрачността на вота и достатъчно ясни критерии за качествата на членовете, които ще бъдат избрани от парламентарната квота”, посочи съдията.

Тя обясни следното: „Дефицитът, който през годините се установи по процедурата по избор, в липсата на публична информация за качествата на кандидатите, избрани от парламента, не се отстранява със сега предложените изменения. С публичността и прозрачността може да се отстрани проблема да се не прием партийна, а парламентарна квота. Трябва да бъде осигурена възможност за събиране на достатъчно информация за кандидатите за продължителен период от време. Такъв има и сега, ако обаче се използва в пълнота. Трябва тези кандидати да бъдат изслушвани не само пред правна комисия, а и пред парламента”. Тя обаче посочи, че не вижда такава промяна.

„През годините публично се изнасяха данни, че има процес по договорки по райони с организиране на вота на съдии. Когато членовете от тази квота се избираха на т.нар. делегатски събрания, това беше очевидно. За да се преодолее този процес, беше въведено правилото на всеобщо гласуване – право на вот на всеки действащ магистрат. Една от опасностите е отнасянето на изборите по места в районите на окръжните съдилища, защото там би имало възможност за контрол на вота. Има предложения с окрупняване на изборните секции по апелативни райони”, обясни тя. Според нея на пет години трябва да бъдат провеждани такива избори и допълни, че трябва да има осигурено наблюдение на секциите.