Изкуственият интелект е използван от измамниците, за да им дава съвети какви платформи да използват, за да разпращат или есемеси, или съобщения, стана ясно на брифинга.
По случая има задържан за срок до 72 часа. Лицето е неосъждано, съобщи Николай Николаев, говорител на Софийска районна прокуратура.
Сред получилите съобщенията фигурират имената на известен журналист, на полицейски служители и на служител на прокуратурата, поясни Николаев.
Изпращачите на фишинг съобщения от името на МВР, институции и куриерски компании с цел източване на лични данни и банкови сметки на граждани са използвали изкуствен интелект при престъпната си дейност. Това обяви на брифинг старши комисар Владимир Димитров, директор на дирекция "Киберпрестъпност" на ГДБОП-МВР, предаде репортер на Novini.bg.
По-голямата част от съобщенията са изпратени през чат приложения, а по-малкатa чрез есемес, тъй като мобилните оператори имат възможност да филтрират подобни фишинг съобщения. Жертвите са приканвани да въведат данните от банковата си карта и есемес кода, който се изпраща като потвърждение на телефонния номер. Това позволява на измамниците да добавят банковата карта във виртуален портфейл и впоследствие да използват тези данни, за да купуват злат, скъпа техника или да захранват виртуални портфейли, уточни той.
По случая са установени две лица, които изпращат съобщенията през азиатска платформа, която е специализирана в подобно нещо. Тя се продава в хакерски форуми или в други затворени чат платформи, където общуват хакери. Чрез тази платформа те са изпратили десетки хиляди съобщения на български интернет потребители. Имаме данни за десетки жертви, като продължават да постъпват сигнали, заяви старши комисар Димитров, като отбеляза, че жертвите са ощетени със суми от няколкостотин до няколко хиляди евро.
От МВР посъветваха подобни фишинг съобщения да бъдат игнорирани, както и внимателно да се проверява кой е изпращачът. Банкови и държавни институции изключително рядко използват подобни методи за разплащане. Ако получат подобно съобщение, потребителите най-добре да проверят през легитимните канали - сайтовете и приложенията на институциите, дали имат някакви задължения, съветват от дирекция "Киберпрестъпност" на ГДБОП.