Министър Трайков: Овладяхме критични рискове и ускорихме стратегически процеси в енергетиката

Това е пряко свързано с подобряване на ценовия микс и намаляване на разходите за енергия на бизнеса и домакинствата. Мярката повишава конкурентоспособността на индустрията и създава условия за по-ниска регулирана цена на газовия микс у нас.

Въпреки отказа за съдействие от отишлото си Народно събрание, договорихме с Европейската комисия текстове, които позволиха внасяне на искането за 4-то плащане по ПВУ без съществени финансови корекции.

Въведен е нов модел за компенсации за небитовите потребители с ежемесечно изплащане до 2027 г. Това дава предвидимост и намалява риска от прехвърляне на по-високи разходи към крайните цени.

България получи одобрение от Европейската комисия и е първата в ЕС, която въведе държавна помощ за енергоемките предприятия - инструмент, който цели да запази конкурентоспособността на производствата и работни места.

Беше предвидена възможност за привличане на допълнителен ресурс за ускоряване на проучванията за природен газ в блок „Хан Тервел“, чрез привличане на OMW към проекта.

Придвижихме голям брой концесионни преписки с неколкократно повишаване на размера на концесионните такси. Поради продължителния период на действието им обаче, решенията следва да бъдат взети от редовно правителство.

Проведохме процедура за обществено обсъждане и вече е обнародвана в Държавен вестник нова Наредба за топлоснабдяване - с ясни правила и повече прозрачност при разпределението на сметките.

След 15 години разговори, МЕ и МТСП изготвиха и Министерският съвет прие и Наредбата за енергийна бедност, която създава ясен механизъм за идентифициране и подкрепа на уязвимите домакинства.

България поиска и временни промени в европейската схема за търговия с емисии. Това е сериозна възможност за страната да намали цените на електроенергията и зависимостта от внос в период на пазарна волатилност и ценови шокове.

Министерството отвори данни за енергийния пазар – цени, потребление и производство. Публикува и инструменти за оценка на потенциала на геотермалната енергия и за развитие на енергийните общности.

„Мярката е част от по-широката политика, която започнахме за свободен достъп до данни в сектора. Целта е повече прозрачност, по-добра отчетност и ясна основа за оценка на ефекта от прилаганите механизми“, изтъкна министър Трайков.

Периодът съвпадна с напрежение на международните пазари и ограничения в доставките. „В тази среда основната цел беше да няма сътресения нито за бизнеса, нито за хората“, бе категоричен Трайков.

„Енергетиката не дава време за грешки, защото ефектите са върху цените, индустрията и хората“. Това подчерта служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков при отчитане на свършеното през изминалите два месеца – време, в което секторът трябваше едновременно да избегне риск и да навакса изоставане.

„В тази среда основната задача беше проста като формулировка и сложна като изпълнение - системата да работи спокойно днес и да има посока утре“, допълни той, като открои важните резултати: предотвратена криза, осигурено финансиране за страната и сектора, ускорено придвижване на проекти, определящи позицията на България в региона.

Най-неотложният въпрос беше свързан с дерогацията за дружествата на „Лукойл“. Решението дойде 16 дни преди крайния срок с удължаване за шест месеца – до 30 октомври. Това запази работата на рафинерията, доставките на горива и нормалния ритъм на икономиката. Предотвратена бе криза от безпрецедентен мащаб, особено в контекста на напрежението около Ормузкия проток. Бяха проведени срещи и разработена концепция за подобряване на дейността и повишаване на правната сигурност в работата на особения управител.

Паралелно с това България ускори работата по Вертикалния газов коридор. Проектът вече се структурира като реален маршрут за пренос на до 10 млрд. куб. м газ годишно, с достъп до втечнен природен газ и връзка между Южна и Централна Европа. Страната ни инициира обща позиция на държавите по проекта пред Европейската комисия с искане за механизъм за подкрепа на инфраструктурата - ключов ход за ограничаване на сериозните негативни ефекти, по-специално за „Булгартрансгаз“ и Ай Си Джи Би, от прилагането на REPowerEU и забраната за пренос на руски газ от 2027 г. Само за „Булгартрансгаз“ калкулираните импликации се изчисляват на около 3.8 млрд. евро за подкрепа в инфраструктура.

Предадохме на Европейската комисия и Националния план за диверсификация на доставките на природен газ, изготвен в съответствие с новия европейски регламент за постепенно прекратяване на вноса на руски газ. Документът представя цялостната стратегия на страната за гарантиране на сигурни, устойчиви и конкурентни доставки, основана на алтернативни източници, нови маршрути и модернизирана инфраструктура.

„Имаме исторически шанс да бъдем стратегически транзитен и търговски хъб, с достъп до LNG и алтернативни доставки и не бива да го пропускаме. Дългосрочният ефект е диверсификация, по-ниски цени и приходи от транзит за страната“, категоричен бе Трайков.

Започна работа по една от най-тежките теми - договорът с „Боташ“. Подготвен е икономически анализ и рамка за предоговаряне, която да оптимизира договора в работещо споразумение и да спре загубите, които страната ни продължава да трупа. Предложенията са изпратени на турската страна.

Поставен беше и въпросът за пълното използване неоползотворените количества природен газ в началния етап от действието на договора с Азербайджан, които могат да влязат у нас допълнително, извън регулярните количества, на едни от най-ниските цени в Европа.

Голяма част от работата беше насочена към това да не загубим вече осигурени средства и реални проекти. Навреме бяха договорени и подписани близо 140 допълнителни споразумения за удължаване на срока по договорите за финансиране. Така бяха спасени повече от 240 млн. евро безвъзмездна помощ, значителен капацитет - хиляди мегаватчаса на съоръжения за съхранение на енергия (изградените и въведени в експлоатация самостоятелни съоръжения и инсталираните локални съоръжения) и над 1300 MW нови ВЕИ мощности, информират от пресцентъра на енергийното министерство.

Програмата за улично осветление беше заварена със сериозно изоставане. Проектите бяха започнати, но реалното изпълнение не съответстваше на заложените срокове. В рамките на мандата процесът беше ускорен - по двете покани вече се изпълняват 76 договора. По Покана 1 са извършени плащания в размер на 21 977 725 евро, или 86.06% от общата стойност, а по Покана 2 - 21 503 641 евро, представляващи 59.80 % от общата стойност Монтирани са повече от 160 000 нови LED осветителни тела, което води до спестяване на над 70 000 MWh електроенергия годишно. Това означава по-ниски разходи за десетки общини.

По Плана за възстановяване и устойчивост беше наваксано забавяне по ключови мерки. Приключи изпълнението на програмата за подкрепа на домакинствата за възобновяема енергия, като около 10% от средствата бяха разплатени за по-малко от месец. Паралелно с това бе преодоляно закъснението в реформата за създаване на Националния фонд за декарбонизация – приети са оперативните правила и е стартирана процедурата за избор на първи управител.

Задвижен е и проектът за трансформация на „Мини Марица-изток“ на стойност 207 млн. евро, с възможност за безвъзмездно финансиране от Програма „Развитие на регионите“. Това осигурява перспектива за нови индустриални дейности и запазване на заетостта в региона. Бяха предприети действия и по концесионно споразумение на „Мини Марица-изток“, които да дадат перспектива за безпроблемна работа.

В електроенергетиката беше възстановена част от капацитета на ПАВЕЦ „Чаира“, като централата вече работи с половината от мощността си. В края на февруари беше поет ангажимент хидроагрегат 3 да бъде пуснат в началото на април и това беше изпълнено. След успешно приключване на ремонтните дейности, от 7 април агрегатът е в ход. Функциониращ е и втори хидроагрегат, който се включва в помпен режим при ниски и отрицателни цени.

За първи път успешно в провежданите изпитвания на съоръжението бе проведен и тестът „черен старт“. Чрез него е захранен енергиен коридор до подстанция Червена могила, който директно свързва ПАВЕЦ „Чаира“ с АЕЦ „Козлодуй“. Тази възможност гарантира, че при евентуален срив в системата атомната ни централа ще може да продължи да работи с автономно захранване.

Помпено-акумулиращите водноелектрически централи са технологията, която стои в основата на гъвкавостта на системата. Това бе причината да бъде поискан анализ, в резултат на който са идентифицирани локации за изграждането на нови ПАВЕЦ, включително „Чаира 2“, Доспат, Батак, Яденица.

В ядрения сектор беше въведен първият етап от Националното хранилище за радиоактивни отпадъци - уникално съоръжение с хоризонт от 300 години за съхранение на ниско- и средноактивни отпадъци по устойчив и безопасен за околната среда и хората начин.

Осигурени бяха и 10 дерогации за ремонти в АЕЦ „Козлодуй“. Шести блок работи безпроблемно на пълна мощност след последния ремонт на мембрана. Чрез структуриране на проекта и удължаване на договора за инженерни услуги между „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД и консорциума от HDEC и Уестингхаус бе усилена работата по подготовката за изграждане на 7 и 8 блок на атомната ни електроцентрала.

С оглед на актуалните тенденции за развитие на икономиката и на енергийните системи, бяха положени усилия за привличане на партньори за развитието на центрове за данни и изчисления. Бяха проведени срещи с водещите компании от Силициевата долина в областта на изкуствения интелект и съпътстващата инфраструктура, и бяха набелязани възможности за сътрудничество.

Като следваща стъпка е предвиден отворен достъп до данните на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и за целта беше прието решение на Министерския съвет. Чрез сайта на фонда ще бъде публична информацията за всички небитови крайни клиенти, получили компенсации за високите цени на електроенергията, включително размерът на предоставените средства чрез доставчиците, при спазване на изискванията за защита на търговската тайна.

По думите му резултатът е комбинация от краткосрочна стабилност и решения с по-дълъг хоризонт: „Работихме бързо, но не хаотично. В енергетиката всяко действие има ефект напред във времето. Направихме стъпка страната ни да се окаже регионален енергиен фактор и вярвам, че политиката ни ще намери продължение в един редовен български кабинет. Защото резките движения в сектор с дълъг инерционен фактор, носят сътресение и нестабилност на икономиката“.