Фалитите в България с най-бърз ръст

6.05.26 г., 07:27 ч.

745

Копирано

След две години на понижения, в България през 2025 г. отново се отчита ръст на несъстоятелностите на предприятия, като броят им достига 830 случая спрямо 719 година по-рано, което представлява увеличение с близо 16 на сто. Най-силно засегнати са секторите търговия, туризъм и хотелиерство, като от фалитите са пострадали около 3200 служители, сочи актуалният анализ на асоциацията за защита на кредиторите „Кредиреформ" (Creditreform), съобщава БТА.

В България сравнително малко предприятия прибягват до процедура по несъстоятелност, тъй като тя обикновено е продължителна и сложна, поясняват от организацията.

В по-широк регионален контекст в Централна и Източна Европа през 2025 г. не се наблюдава общо увеличение на фалитите. Напротив, броят на случаите е намалял със 7,1 на сто до 36 939 спрямо 39 746 през 2024 г., като нивата се доближават до тези от 2020 г. В осем от дванадесетте изследвани държави е отчетен спад на несъстоятелностите, като понижението варира от 19,4 на сто в Хърватия до 0,6 на сто в Полша. Увеличение е регистрирано само в четири държави – освен в България, също така и в Румъния, Словения и Чехия, като най-силен ръст е отчетен в страната ни (15,9 на сто) и Чехия (11,5 на сто).

По данни на анализа най-засегнатите сектори в Централна и Източна Европа са търговията и услугите. Търговията формира 33,7 на сто от случаите на несъстоятелност, макар и с понижение спрямо 35,5 на сто през 2024 г., докато делът на услугите нараства от 31,4 на сто до 32,7 на сто. Приблизително всеки пети фалит е в строителния сектор, като се наблюдават значителни регионални различия.

В Западна Европа през 2025 г. е отчетен най-високият брой корпоративни фалити от повече от две десетилетия. Според анализа броят им достига 197 610, което е увеличение с 4,8 на сто спрямо 188 623 случая година по-рано.

„Кризата не е само конюнктурна, а е структурна. Слабата световна търговия и геополитическите рискове затрудняват европейските предприятия. В същото време високите цени на енергията и бюрокрацията ограничават конкурентоспособността им“, коментира Патрик-Лудвиг Ханцш от „Кредитреформ“.

По думите на Герхард Вайнхофер от „Кредитреформ Австрия“ (Creditreform Österreich) нивото на фалитите в Западна Европа вече надхвърля това след финансовата криза от 2008-2009 г., като след силен ръст през 2023 и 2024 г. динамиката започва да се забавя, но тенденцията за 2026 г. остава несигурна, с вероятност за ново увеличение.Най-силен ръст на фалитите в Западна Европа е отчетен в Швейцария (35,3 на сто), следвана от Гърция (24,4 на сто), Финландия (12,1 на сто) и Германия (8,8 на сто). В Австрия увеличението е 4,3 на сто, докато в страни като Нидерландия, Ирландия и Норвегия се наблюдава спад.