Приемното родителство дава шанс на повече деца да растат в нормална семейна среда, казва приемна майка

Жулиета Георгиева споделя за предизвикателствата в началото на този път и за резултатите години по-късно в епизод от инициативата „Приеми ме“, в партньорство с Агенцията за социално подпомагане.

Те се опасяваха най-вече от това как ще бъде раздялата, след като постои с нас известно време, но имахме късмет, детето дойде на две години и половина и вече е абитуриент, посочи приемната майка.

По думите ѝ началото не е било леко, но всяко начало е трудно. Сближават ги дълги разходки сред природата. Приемното ѝ дете е по-близко като възраст до сина ѝ и двамата често споделят игрите.

Тя отбеляза, че връщайки се назад, отново би избрала този път. По думите ѝ резултатът е много добър – и за приемното дете, и за семейството ѝ, като отчита, че всеки един е станал по-добър.

В момента тя работи в Център за обществена подкрепа, където също твори с деца. За решението си да е приемен родител казва, че то е дало не само на нея, но и на цялото ѝ семейство възможност да са по-добри и по-разбиращи към съдбите на тези деца.

Материалът се реализира в рамките на партньорство по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила".

Би трябвало да има повече приемни родители, така даваме шанс на едно дете да израсне в нормална семейна среда, каза приемният родител от Благоевград Жулиета Георгиева пред БТА. „Освен това даваме шанс на себе си и на хората от семейството да станат по-добри, по-емпатични, определено това е един възход на човешката душа“, каза още приемната майка.

Началото на приемната грижа в семейството ѝ започва преди 16 години, когато в дома им влиза момче на две години и половина и е част от него и до днес. Жулиета Георгиева взима решението да стане приемен родител в момент, в който дъщеря ѝ е вече 20-годишна, а синът ѝ – на десет. След обсъждане със семейството си и получаване на тяхната подкрепа, третото ѝ дете влиза в дома ѝ.

Като дългогодишен учител по рисуване постепенно събужда в него интерес и към боите. Именно с цветовете тълкува неговите емоции. А светлите тонове започват да присъстват в картините му тогава, когато и усмивката се връща на лицето му, разказа Жулиета Георгиева. Приемната майка посочи, че е отнело време да спечели доверието на детето, като често си е задавала въпроса дали е еднаква към трите си деца.

За годините, в които третият ѝ син израства и се превръща в голям мъж, разказа, че именно при него този период е преминал най-леко. „Казвам му: или аз помъдрях, или ти си много добър“, разказа с усмивка Жулиета Георгиева и допълва, че от малък е държанието му е било зряло. С времето децата ѝ изграждат и силна връзка помежду си. Съвсем скоро приемното ѝ дете ще абитуриент, а за своя дама на бала е поканил дъщерята на приемната си майка.

Началото винаги е трудно, по принцип началото е трудно винаги за много неща, казва още Жулиета Георгиева и дава съвет към хора, които обмислят да станат приемни родители, че трябва да се запасят с повече търпение, с повече любов и оптимизъм, защото нещата се случват, когато сме настроени оптимистично, когато обичаме и очакванията не са огромни.