Мирослав Севлиевски: Големият въпрос е дали Радев ще помни, че е смъртен през следващите четири години

„Освен това предстои идеологическо избистряне на тази политическа формация, защото в момента е валентен популизъм – тоест се стреля във всички посоки“, смята Чолаков.

„Основното нещо е как „Прогресивна България“ ще функционира като партия. Очакванията са за демократизация на политическия процес. Опасността е да имаме една командно-бюрократична система – дали по войнишки тертип, или по нещо друго“. Това заяви пред БТВ политологът Петър Чолаков.

„Радев не е непозната фигура за българския политически терен. Впечатлението ми е, че той има много силен инстинкт за това да не прекалява. Според мен това ще се прояви и вътре в партията. Не смятам, че би тръгнал с генералски манталитет прекалено сурово да се отнася“, на мнение е политологът.

По думите му „Прогресивна България“ е много различна като партия, защото е взела гласове от най-различни политически формации. Съответно има различни очаквания към нея.

„Румен Радев премиер е най-чаканото нещо от последните шест-седем години. Очевидно той ще бъде звездата през следващите четири години. Големият въпрос е дали Радев ще помни, че е смъртен през следващите четири години“, каза в бившият енергиен министър Мирослав Севлиевски.

„Каква ще бъде демокрациите на Радев, е много голям въпрос. Чакаме ли „генералски шутове“, ще има ли „генералска метла“ - все въпроси, които излизат“, коментира той.

„Голямата разлика между екзитполовете и крайния резултат от изборите очевидно бяха предателите на Борисов и дезертьорите от Пеевски. Това е хубаво и за Радев да знае, че тази опасност и пред него стои и пред всички, които се занимават с политика“, каза Севлиевски.

Данните на „Мяра“ показват, че „Прогресивна България“ е с абсолютно центристки профил. Ако погледнете профила на гласоподавателите им, те наистина са почти идентични на осреднения вот и много близки до вота на ГЕРБ“, каза от своя страна социологът от „Мяра“ Първан Симеонов.

Има двоен въпрос за демокрацията. Първо, ако той наистина се увлече. Струва ми се, че няма този инстинкт. Обикновено хората, които най-много бягат от войни, са самите военни. В конкретния случай може би сработва един такъв инстинкт да не прекалява“, на мнение е социологът.