Форматът на музикалния видеоклип преживява бум през 80-те години със старта на MTV, което революционизира концепцията и я превръща в нещо много по-кинематографично.
Първоначално групата не харесва видеото, създадено с цел да провокира, но Екерлунд е убеден в потенциала му. В крайна сметка Кийт Флинт е този, който променя мнението си и дава одобрението си.
Снимките се провеждат в пустинята Мохаве, а във видеото вокалистката Нина Першон изглежда безупречно, докато шофира небрежно, а около нея се преобръщат и катастрофират други автомобили. В края обаче и тя претърпява инцидент, излитайки от колата.
Екерлунд стои и зад друго култово видео на Гага – „Paparazzi“, в което актьорът Александър Скарсгард играе неин приятел, който я бута от балкон.
Впоследствие тя се появява в инвалидна количка, от която накрая се изправя, носейки странен метален корсет и патерици.
Списъкът с творби на Екерлунд е дълъг и включва видеа като „Canned Heat“ на Jamiroquai, „Beautiful Day“ на U2, „Moves Like Jagger“ на Maroon 5 и „I Miss You“ на Blink-182.
Замислете се за най-култовите поп видеа от 90-те години насам и вероятно ще откриете, че немалка част от тях са режисирани от Йонас Екерлунд. Шведският творец е работил с всички – от Пол Маккартни и Лейди Гага до Риана и „Рамщайн“.
Екерлунд се появява в точния момент, създавайки първия си клип през 1988 г. за шведската дуум метъл група Candlemass. Преди това той е бил барабанист в блек метъл бандата Bathory, така че е познавал процеса на създаване на музика толкова добре, колкото и този на създаване на видеа. Опитът му като музикант безспорно му помага да улови ритъма, необходим за изграждането на незабравим визуален съпровод.
През 90-те години Екерлунд работи предимно с Roxette, но към края на десетилетието разширява хоризонтите си. Той режисира динамичния клип към „James Bond Theme“ на Moby и скандалното, забранено за излъчване видео към „Smack My Bitch Up“ на Prodigy. Именно този проект поставя Екерлунд на картата, макар и почти да не е показван заради шокиращото си съдържание. Заснет изцяло от първо лице, клипът проследява нощта на купонджия, който взима наркотици, троши диджейска апаратура, напада мъже и флиртува агресивно с различни жени. В края, когато героят поглежда в огледалото, се разкрива, че през цялото време това е била гледната точка на жена.
На следващата година режисьорът е нает от Мадона за клипа към „Ray of Light“. Макар и далеч по-малко противоречив, той също се превръща в икона и носи на Екерлунд награда „Грами“. Въпреки това, мнозина смятат, че друго негово видео от същата година е дори по-добро – „My Favourite Game“ на The Cardigans.
Заснети са няколко различни финала – в един тя се изправя, само за да бъде ударена по главата от камък, а в друг си тръгва невредима. Създадени са общо пет версии, но най-шокиращата е тази, в която тя е обезглавена, а по земята се търкаля окървавена глава на манекен.
Въпреки че MTV често цензурира артистичната му визия, Екерлунд не е склонен да смекчава идеите си. През следващите години той продължава да разширява границите на музикалното видео, а през 2010 г. създава един от най-незабравимите клипове в историята на попа. Режисьорът е нает от Лейди Гага и Бионсе за песента „Telephone“, а резултатът се превръща в емблема на цяла една ера.
Видеото започва с влизането на Гага в женски затвор с хомоеротична атмосфера. Тя се съблича, покрива се с жълта полицейска лента и танцува със затворничките, преди да бъде освободена от Бионсе. Оттам клипът поема в духа на „Телма и Луиз“ – двете спират в крайпътно заведение, за да отровят един мъж, но в крайна сметка убиват всички вътре, като преди това, разбира се, не пропускат да потанцуват.
Когато не създава противоречиви музикални клипове, Екерлунд режисира и пълнометражни филми. Най-успешният му проект в тази сфера е „Lords of Chaos“, който разказва за възхода и падението на култовата блек метъл група Mayhem. Въпреки това музикалните му видеа остават най-голямото му постижение. Невъзможно е да отрече огромното влияние, което Йонас Екерлунд е оказал върху изкуството на модерния музикален клип.
)