Режимът в Северна Корея е увеличил тройно екзекуциите за 4 години

Докладът анализира 144 случая на екзекуции и смъртни присъди през 13-те години на управление на Ким Чен-ун (2011-2024 г.), като са екзекутирани най-малко 358 души. По-голямата част от тях са публични екзекуции (72,8%), а преобладаващият метод е разстрел (96,4%).

В него са идентифицирани и 46 места за екзекуции, включително няколко в Пхенян, близо до централата на Работническата партия, наричана „офисът на Ким Чен-ун“.

От своя страна ООН одобри в края на миналия месец нова резолюция, осъждаща нарушенията на правата на човека от севернокорейския режим, припомня ЕФЕ.

Севернокорейският режим е екзекутирал или осъдил на смърт най-малко 153 души между 2020 и 2024 г., което е три пъти повече от предходните пет години. Това съвпадна с пандемията от COVID-19 и налагането на по-сурови наказания за консумация на южнокорейска култура, съобщи във вторник Работната група за преходно правосъдие (TJWG).

Южнокорейската неправителствена организация отбеляза в доклад, че през петте години след затварянето на границата поради пандемията през 2020 г. най-малко 153 души са били екзекутирани или осъдени на смърт в Северна Корея, в сравнение с 44 през предходните пет години.

Според доклада „Картографиране на екзекуциите в Северна Корея преди и след пандемията от COVID-19“, екзекуциите са намалели между 2015 и 2019 г., съвпадайки със засиления международен натиск, но са се възстановили през 2020 г. след затварянето на границата.

Проучването на неправителствената организация за човешки права се основава на информация от свидетелства на 265 севернокорейски дезертьори, живели в различни части на страната по време на управлението на Ким Чен-ун, както и от пет специализирани медии с източници в Северна Корея.

Констатациите на TJWG съвпадат с неотдавнашни свидетелства на дезертьори и предишни доклади на ООН и други неправителствени организации, които посочват пандемията от COVID-19 като повратна точка във вътрешните репресии в Северна Корея, съвпадаща с драстично влошаване на условията на живот и приемането на законови мерки за засилване на идеологическия контрол.