Соц-носталгия. Чернобил. Увреди. Както виждате, 40 години почти нищо не се е променило

Така „ефективната“ доза за части от населението (тоест, не „нашите“ хора) може да нарасне значително.

…

Както виждате – 40 години нищо не се е променило.

____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.

Няма да казвам, че тук масово се гласува за соц-носталгията. Няма и нужда. Едните много добре го знаят. И:

1.) или бягат далеч от нея, или

2.) умишлено БАШ за нея си гласуват.

А другите… имахте достатъчно десетилетия на разположение да я опознаете и да научите опасностите от нея. И примери – унгарски, руски, всякакви. Няма смисъл да задълбаваме. Каквото сме си надробили, това ще си сърбаме.

Да видим обаче един от бисерите на соца, един подарък, който – както се казва – още продължава да „подарява“. Физически проблеми и недъзи най-вече, не друго. Две изкривени поколения.

Няма много шум откъм соц-носталгиците по темата. А – колкото го има – той е в тона на: Чернобил е лъжа, фабрикувана от ЦРУ, за да злепостави руснаците. Не се шегувам, ако не сте попадали на това умотворение – блазе ви! Сега е много популярно. Обикновено е изписано с главни букви и ви крещи в лицето, че – как може да не знаеш! – той Путин си го каза (първа и последна инстанция, Путин!), че това било измислица на Запада.

Та…

… Чернобил, драги зрители.

…

На 26 април 1986 г. в 01:23 ч. местно време, реактор №4 при Чернобилската катастрофа експлодира по време на тест за безопасност в атомната електроцентрала. В рамките на часове огромни количества радиоактивни изотопи: йод-131, цезий-137, стронций-90, са изхвърлени в атмосферата.

Това, което следва, не е само технологична катастрофа, а и морална, информационна и каква ли още не. Показваща истинското лице на соца, по който така горко се плаче днес.

Политически филтрирано масово погубване на безброй животи. И на момента, и с последствията – милиони заложени тиктакащи бомби със закъснител. Ракови заболявания; повредени щитовидни жлези; увредени вътрешни органи, развиващи се като мутанти. Пълна палитра. Но не за всички… О! Не за всички!

Мястото на България в тази верига се определя по-малко от географията, отколкото от начина на управление. Ние сме в периферията – края на облака, но сме много по-силно засегнати от Скандинавските страни например, които са били покрити от радиацията. Само дето техните правителства са им казали да се покрият, да се пазят, какво да направят, какво да ядат и какво – не. Нашите червени каскети са казали „Ще си мълчим“ и са пратили хората на манифестация. И са ги оставили да си ядат зелените салати. В името на това да бъде запазен имиджът на СССР.

26 – 28 април: катастрофата минава без оповестяване. През първите 48 часа съветските власти не признават публично аварията!

Първият външен сигнал идва не от Москва, а от Скандинавия. На 28 април са отчетени необичайно високи нива на радиация в АЕЦ Форсмарк в Швеция. Шведски специалисти проследяват източника до Съветския съюз, което принуждава Москва да направи първото официално признание по-късно същия ден. Иначе са щели да си траят.

Към този момент въздушни маси, носещи радиоактивни частици, вече се придвижват на югоизток през Източна Европа, включително към България. Където „траенето“ се е превърнало от партийна в национална черта.

В София ръководството начело с Тодор Живков е информирано чрез партийни и държавни канали (съветски брифинги, дипломатически сигнали и вътрешен мониторинг). Архивни свидетелства и разследвания след 1989 г. показват, че Политбюро Е БИЛО НАЯСНО с повишените радиационни рискове още в дните непосредствено след аварията.

Публично предупреждение обаче не е отправено.

29 април – 1 май: Обществото е добре изложено на радиацията. Другарите са се погрижили.

Метеорологичните данни показват, че България е била засегната от радиоактивни отлагания основно между 29 април и 2 май, с регионални различия в зависимост от валежите. Т.нар. „мокро отлагане“ (радиоактивни частици, свалени от дъжда) е ключов фактор за нивата на замърсяване, особено в северните и централните части на страната.

Точно в този период МАСОВИТЕ СЪБИТИЯ НА ОТКРИТО си протичат по план.

В същия момент в редица западни и скандинавски страни вече се прилагат предпазни мерки: в Швеция се издават препоръки относно престоя на открито и консумацията на храни, а в части от Западна Европа започва контрол върху млякото и листните зеленчуци в рамките на дни.

Публичната комуникация там е в ход. На хората им се обяснява какво, как, къде.

В България подобни указания липсват. Защото тук „Ще си траем“.

Най-непосредственият здравен риск в ранната фаза идва от йод-131 – „кратко-живеещ“ изотоп с период на полуразпад около 8 дни. Той се натрупва в щитовидната жлеза, особено при деца.

Основните пътища на въздействие са: прясно мляко (от крави, пасящи върху замърсена трева), листни зеленчуци (маруля, спанак, подправки), директно вдишване при престой на открито.

В редица европейски държави ограничения върху разпространението на прясно мляко са въведени бързо. В България подобни мерки закъсняват или отсъстват в критичния начален период. Защото ние тук „Ще си траем“.

Свидетелства от времето последователно сочат, че през края на април и началото на май се консумират пресни продукти и необработено мляко. Последващи данни от екологичен мониторинг потвърждават повишени нива на йод-131 в части от хранителната верига.

Разкази на бивши служители, журналисти и изследователи на аварията описват неформални предупреждения в избрани институции; временно изолиране или извеждане на деца на високопоставени лица; и преференциален достъп до контролирани хранителни продукти.

Тези разкази се появяват и повтарят в множество независими свидетелства след 1989 г. Но днес все по-малко хора тук им вярват. И резултатите ги виждаме.

Швеция, както казахме, е по-близо до първоначалната траектория на облака в ранната фаза, но въпреки това населението ѝ получава по-ранни и по-ясни указания. И резултатите там далеч не са като тези тук.

Радиационното въздействие се определя от няколко променливи:

1. Разстояние от източника

2. Ветрови потоци

3. Валежи (мокро срещу сухо отлагане)

4. Продължителност на излагане

5. Поведение на населението по време на излагането

Последната променлива е решаваща и… зависима от политиката на правителството.

Периферното положение на България спрямо облака не ни е гарантирало автоматично по-ниско излагане, защото факторите тук са: продължителна активност на открито; липса на ограничения върху храните; и отсъствие на публични предупреждения.

Това е същината на сравнението със страни като Швеция: България не е била по-силно облъчена, а е била по-слабо защитена благодарение на властите.

Оценката на дългосрочните здравни последици остава… да кажем „сложна“. В Европа най-ясно документираното увеличение, свързано с Чернобил, е при рака на щитовидната жлеза, особено при деца, изложени на йод-131.

В България…

Някои изследвания показват повишена честота на заболявания на щитовидната жлеза в определени групи. Има и ръст на онкологичните заболявания. Усещанията за рязка промяна в здравословното състояние на хората от две поколения си остават категорични: и до днес хората говорят за „чернобилчетата“.

А „чернобилчетата“ (които оживяха) вече пораснаха и самите те направиха деца. Не всички са увредени по еднакъв начин, нито в едни и същи органи, но то така работи радиацията. Изкушавам се да кажа, че гласуването за соц-носталгици е част от мутациите на мозъка и уврежданията, причинени от радиацията на Чернобил…

Но вместо това да го кажем по-иначе: научната картина е „сложна“, политическата – не; дори напротив: политическата е повече от ясна. Тук си искат политиците, които приличат на любимия Бай Тошо, човекът, донесъл ни великото: „Ще си траем“.

Имаше един виц преди няколко години, когато излезе сериала „Чернобил“ на HBO (Кремъл набързо го заклейми като лъжа, разбира се):

- Много хубав сериал гледах – Чернобил, по HBO. Виж го и ти!

- А, дали ще има втори сезон?

- Ъ… надявам се, че НЕ!

P.S. До ден днешен Кремъл продължава – в официалните статистики – да цитира „31 жертви на аварията“. Говорят само за преките жертви: пожарникари и персонал, починали от остра лъчева болест в първите седмици. Не казват, че няма други жертви, но от манипулативните им устенца винаги излиза това: 31 жертви. А после евентуално добавят, че дългосрочните последици са „несигурни, ограничени или спорни“. Казват, че масовите катастрофални последици не са доказани. И определено избягват конкретни числа за последвалите смъртни случаи. Еми, разболял се човекът и умрял, какво общо Чернобил, дет се казва. Като по ковида: много знаете вие, че от ковид умрял, разболял се там нещо, умрял си, ама вие – соросоиди недни, веднага ковид, та ковид.