В събота Мълали започна четиридневна визита в Рим и във Ватикана. Това е нейното първо задгранично посещение след интронизацията ѝ преди месец.
Папа Лъв XIV обеща на срещата си с първата жена архиепископ на Кентърбъри и духовен водач на Англиканската църква Сара Мълали да продължи да работи за преодоляване на различията със световната Англиканска общност, предаде Асошиейтед прес.
Папата призна, че към старите пораждащи разделение проблеми в отношенията между двете църкви са се добавили нови. Въпреки това той обеща да продължи усилията на предишните папи за обединение на църквите - да укрепва връзките помежду им, да подчертава общата им вяра и да насърчава сътрудничеството, както на световно, така и на местно ниво.
Англиканската църква се отделя от Рим през 1534 г., след като британския крал Хенри Осми не получава разрешение да прекрати брака си. Въпреки че от 60-те години на миналия век се водят разговори между тях, те все още имат големи различия - най-вече по въпроса за жените свещеници. Англиканската църква приема жени за свещеници, а Римокатолическата - не.
Миналата седмица понтификът посети четири африкански страни и по време на обиколката си осъди остро диктаторските режими и войната, а безпрецедентните нападки към него от страна на американския президент Доналд Тръмп също привлякоха вниманието на медиите, посочва БТА.
Един елемент от папската обиколка, на който бе обърнато по-малко медийно внимание, бе изказването му, че Католическата църква трябва да постави въпросите за неравенството и справедливостта пред тези за сексуалната етика. То може да се окаже по-важно в дългосрочен план за 1,4 милиарда католици по света, коментират експерти.
„Смятам, че има много по-големи и по-важни въпроси като справедливостта, равенството, които биха имали приоритет пред този конкретен въпрос“, каза той. Папата заяви това в четвъртък, когато го попитаха дали Църквата трябва да благославя еднополови двойки.
Католическата и Англиканската църква са изправени пред общи предизвикателства като разкритията за сексуални посегателства в техните институции и намиране на решения на такива социални въпроси, като имиграцията, бедността, войната или опазването на околната среда.
)