„Сериозно разединен“ – така президентът Доналд Тръмп описа иранското правителство, когато предложи прекратяване на огъня, за да му даде време да излезе с „единно“ предложение. Според Белия дом, неуспехът на Иран да се яви в Пакистан за втори кръг от преговори с вицепрезидента Джей Ди Ванс е показал колко разпокъсано е станало ръководството.
Иранските власти са принудени да балансират визията си за бъдещето на страната с вътрешния натиск от страна на твърдолинейни групи, които отказват да признаят поражение, и външния натиск от стремежа на Тръмп да обяви победа.
Демонстрация на единство
Политическото ръководство на Иран полага големи усилия да разсее съобщенията за вътрешни борби и да покаже единен подход към военните цели на страната и стратегията за преговори.
Някои служители от администрацията на Тръмп признаха неофициално пред Си Ен Ен, че публичните коментари на президента са навредили на преговорите, отбелязвайки чувствителността на процеса и дълбокото недоверие на иранците към САЩ.
Структури от време на война
По улиците големи тълпи, представляващи твърдолинейните фракции в страната, ежедневно организират митинги в подкрепа на режима и срещу всяко споразумение с Вашингтон, което би поставило Иран в позиция на победен.
Наблюдателите на Иран обаче виждат нещата по различен начин. Техеран настоява, че Съединените щати трябва да прекратят блокадата на иранските пристанища, преди преговорите да могат да бъдат възобновени, а много анализатори твърдят, че ръководството е по-сплотено, отколкото се представя.
„Мисля, че това е сериозно погрешно тълкуване на иранското ръководство. Ръководството е доста сплотено и видяхме това както при воденето на войната, така и в преговорит“, заяви Мехрат Камрава, професор по държавно управление в Джорджтаунския университет в Катар, пред Си Ен Ен.
Управлението в Иран стана много по-сложно, след като Съединените щати и Израел елиминираха голяма част от висшите военни и политически лидери на режима, включително върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей. Група от някога конкуриращи се служители от целия политически спектър на Ислямската република сега решава бъдещето на страната под заплахата от екзистенциална война и на фона на осезаемото отсъствие на върховния ръководител – Моджтаба Хаменей, който наследи покойния си баща като нов върховен лидер.
Въпреки политическите си различия обаче, тази група от официални лица изглежда решена да демонстрира публично сплотеност, дори и да има разногласия относно начина, по който да се води войната и да се провежда дипломация със САЩ, твърдят експерти.
„Различните фракции в иранското ръководство сега са по-обединени, отколкото преди войната. Тъй като това е много по-тесен кръг, този кръг е по-единен по отношение на стратегията, която използва във войната, в сравнение с предишните ограничения при управлението на Али Хаменей“, заяви пред Си Ен Ен Трита Парси, изпълнителен вицепрезидент на института „Куинси“.
На фона на трескавите спекулации дали Иран ще присъства на преговорите тази седмица, Техеран поддържаше последователна публична позиция, че неговите преговарящи няма да участват. Той обвини Вашингтон в нарушаване на примирието и в липса на „сериозност в търсенето на дипломатическо решение“.
Още преди войната Ислямската република при Али Хаменей поддържаше ясен списък с „червени линии“ – включително правото за обогатяване на уран, продължаване на ракетната програма и подкрепа за своите прокси групировки. Тези искания бяха пренесени и в настоящите преговори с администрацията на Тръмп.
„Разговорите за разделения сред висшите служители са изтъркан политически и пропаганден трик на противниците на Иран. Единството и консенсусът между бойното поле, обществото и дипломатите в този момент са изключителни и заслужаващи внимание“, написа в сряда в социалната мрежа „Екс“ Мехди Табатабай, заместник-говорител на иранския президент.
Режимът издигна една фигура, която да олицетворява това единство. Мохамад Багер Галибаф, дългогодишен председател на парламента и бивш командир от Революционната гвардия, ръководи първия кръг от преговорите със САЩ в Исламабад и сега се смята за една от основните фигури, представляващи Ислямската република.
Въпреки това, дори когато Галибаф пристигна в Исламабад за първия кръг от преговори, той беше придружен от безпрецедентен екип от ирански официални лица, представляващи разнообразен политически спектър, в нещо, което изглеждаше като умишлен опит да се демонстрира сплотеност.
„Има ли различия? Разбира се, че има“, казва Парси. Но да се твърди, че причината двете страни да не могат да постигнат споразумение не се дължи на противоречивите послания на Тръмп, а по-скоро на разединеното иранско ръководство, е „откъснато от реалността“, добавя той.
През уикенда САЩ и Иран изглеждаха близо до сделка за прекратяване на седемседмичната война. Тогава Тръмп започна да публикува в социалните мрежи за продължаващите разговори и да говори с няколко репортери по телефона в петък сутринта, докато пакистански посредници го информираха за преговорите с ирански представители в Техеран.
Изправен пред заплахата от унищожение, иранският режим е демонтирал традиционната си система от съперничещи си центрове на власт, които се конкурираха в продължение на почти пет десетилетия. Нова военновременна структура е консолидирала преговарящи и политически дейци под единен военен чадър, целящ да изведе Ислямската република от кризата, без да се признава поражение.
Тези твърдолинейни възгледи доминират в парламента и държавните медии, където всяка проява на готовност от страна на иранските власти да позволят на Тръмп да обяви победа предизвиква ожесточена критика. Когато външният министър Абас Арагчи отбеляза миналата седмица, че Ормузкият проток е отворен за търговско корабоплаване, той беше остро атакуван от хардлайнерите в режима, което принуди други официални лица да направят бързи разяснения.
Тази военновременна структура се различава рязко от начина, по който Ислямската република беше управлявана в продължение на 37 години при върховния лидер Али Хаменей.
Синът му, Моджтаба, е определен да ръководи страната, но остава в неизвестност. Съобщенията сочат, че той е ранен или тежко недееспособен, което засилва несигурността дали дава ясни указания на подчинените си, или те просто трябва да гадаят какви са желанията му без конкретни инструкции, пише още Си Ен Ен.
„Системата сега работи по различен начин. В миналото имахме институции, които трябваше да обсъждат стратегически въпроси и да представят на върховния лидер съвещателни бележки, за да може той да вземе окончателното решение“, коментира Хамидреза Азизи, гост-сътрудник в Германския институт за международни въпроси и сигурност.
„Достъпът до върховния лидер не може да бъде толкова редовен, колкото би трябвало. Това автоматично означава, че други длъжностни лица имат повече свобода на действие при решаването на стъпките, които трябва да се предприемат по въпросите на войната и мира“, добави той.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)