За първи път от 2008 г. България не е сред трите страни в ЕС с най-ниско съотношение дълг към БВП

На годишна база обаче делът на държавния дълг се е увеличил както в ЕС - от 80,7 на сто през четвъртото тримесечие на 2024 г. до 81,7 на сто, така и в еврозоната - от 87 на сто до 87,8 на сто.

Делът на държавния дълг на страните от Европейския съюз спрямо брутния им вътрешен продукт (БВП) е намалял до 81,7 на сто в края на четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо 82 на сто в края на третото тримесечие, сочат най-новите данни на Евростат, публикувани днес. В еврозоната съотношението е съответно 87,8 на сто спрямо 88,4 на сто.

Държавният дълг на България, отнесен към икономическата продукция на страната, е нараснал до 29,9 на сто към края на миналата година от 28,4 на сто към края на третото тримесечие. Така страната ни се е наредила на четвърто място в ЕС по най-ниски задължения, представени като процент от БВП. България за първи път не намира място сред трите страни в ЕС с най-ниско съотношение на задълженията към БВП от края на третото тримесечие на 2008 г. Тогава страната ни е била на шесто място в ЕС с държавен дълг към БВП от 13,6 на сто, сочи справка на БТА в база данните на Евростат.

В края на четвъртото тримесечие на 2025 г. дълговите ценни книжа са представлявали 83,5 на сто от общия държавен дълг в ЕС и 84,1 на сто в еврозоната, заемите - съответно 14,2 на сто и 13,5 на сто, а наличната валута и депозитите - по 2,4 на сто както в ЕС, така и във валутния съюз.

В края на четвъртото тримесечие на 2025 г. най-високо съотношение на държавния дълг спрямо БВП сред страните от ЕС е отчетено в Гърция (146,1 на сто), Италия (137,1 на сто), Франция (115,6 на сто), Белгия (107,9 на сто) и Испания (100,7 на сто). Най-ниското съотношение държавен дълг към БВП за четвъртото тримесечие на 2025 г. е регистрирано в Естония (24,1 на сто), Люксембург (26,5 на сто), Дания (27,9 на сто) и България (29,9 на сто).

Спрямо третото тримесечие на 2025 г. 12 държави членки са отчели ръст в съотношението на дълга към БВП в края на четвъртото тримесечие на 2025 г., а 14 - спад, а съотношението остава без промяна в Малта. Най-голямо увеличение е отчетено в Латвия и Нидерландия (2,1 процентни пункта и за двете), Швеция (1.9 пр. п.), Полша (1,8 пр. п.), Финландия (1,6 пр. п.) и България (1,5 пр. п.). Най-значително понижение е отчетено в Португалия (-7,8 пр. п.), Кипър (-5,3 пр. п.), Гърция (-3,6 пр. п.) и Испания (- 2,5 пр. п.).

Спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. 19 страни членки са регистрирали ръст в съотношението на дълга към БВП в края на четвъртото тримесечие на 2025 г., а 8 страни членки - понижение. Най-голямо увеличение е отчетено във Финландия (6,2 процентни пункта), България (6 пр. п.), Полша (4,8 пр. п.), Румъния (4,5 пр. п.), Белгия (3,9 пр. п.), Франция (2,9 пр. п.) и Италия (2,4 пр. п.). Най-голямо намаление е отчетено в Гърция (-8 процентни пункта), Кипър (-7,7 пр. п.), Ирландия (-5,4 пр. п.), Португалия  (-3,8 пр. п.) и Дания (-2,6 пр. п.).