Кризата в Близкия изток и доставките на лекарства: Ще се повишат ли цените

Международните събития и конфликтът в Близкия изток поставят въпроси относно стабилността на медицинския сектор в България. Здравният икономист Аркади Шарков коментира в ефира на Нова нюз актуалните проблеми в здравеопазването, цените на лекарствата и стратегическите цели пред новото управление.

„Две години политическо безвреме е най-вероятно една от причините за високото ниво на избирателна активност. Вече има яснота за абсолютно мнозинство и никой не може да стои пред отговорност”, коментира Аркади Шарков относно политическата ситуация. Според него първият приоритет е формирането на парламент и правителство, което да представи ясно своите цели. „Част от програмата на победилата партия включва увеличаване на постъпленията в сектора, по-добър контрол и намаляване на доплащанията от страна на пациентите”, посочва икономистът.

Според икономиста кризата с COVID-19 и войната в Украйна разкриха зависимостите на Европа от външни доставки. „Актът за критичните лекарства, който се разглежда в Европарламента, касае скъсяването на линиите на доставка и връщането на производства на територията на Европейския съюз”, обяснява Шарков. Той допълва, че в момента 40% от производството е съсредоточено в Китай, а 25% – в Индия.

Въпреки напрежението в световен мащаб, икономистът успокои, че към момента няма опасност от дефицит. „Стратегическите резерви ни пазят от дефицита, на който бяхме свидетели по-рано. Държавите разполагат с буфери за около шест месеца”, разяснява Шарков.

По отношение на цените, той отбеляза, че инфлацията при лекарствата е около 2%. „Покачване на цените може да се наблюдава основно при лекарствата без рецепта. При тези с рецепта съществува референтно ценообразуване спрямо 10 държави от ЕС”, посочва той. Шарков обаче предупреди, че опитите на администрацията в САЩ да намали цените на своя пазар може да принуди компаниите да вдигнат цените за Европа или да преместят производствата си.

Хроничните проблеми и финансирането

Според Шарков здравната система в България продължава да се бори с тежки финансови дефицити. „Системата е в хроничен дефицит. Има около 200 милиона евро прехвърлена неразплатена болнична дейност от миналата година и около 500 милиона евро скрит дефицит при лекарствата, който компаниите връщат към фиска”, коментира здравният икономист.

Шарков обърна внимание и на несправедливото разпределение на тежестта при осигуровките. „Държавата плаща за 9 групи граждани, включително деца и пенсионери, но реалният трансфер от бюджета покрива едва 40% от нуждите им. Останалите 60% се поемат от 1,7 милиона работещи в частния сектор”, разяснява той.