България е на 17-о място в света по депресии и тревожност. Това сочат данни от глобален доклад за психичното здраве.
Какво показват числата за България?
Как да се справим с тези състояния?
Надежда Петрова страда от тревожност и получава паник атаки. Споделя историята си в социалните мрежи, за да помогне и на други хора в същата ситуация.
"Всичко се случи преди няколко години, и то доста бързо, след като преживях загуба на близки хора, загубих и работа, спрях много контакти. Това може би много ми повлия и така изведнъж започнах да усещам тревожност", споделя тя.
За изминалата година България е сред 20 страни, в които най-голям дял от населението има депресия или тревожност.
Друг често срещан проблем, който оказва влияние върху психичното здраве, е така нареченият бърнаут на работното място. "Бърнаутът има различни фази. В крайната води до гняв, до липса на концентрация", казва Петрова.
Качествената почивка също оказва благоприятно влияние върху психичното ни здраве, пише NOVA.
За 2025 и 2026 г. 5,1% от населението на страната ни се бори с проблеми, свързани с менталното здраве. По-сериозна е ситуацията във Великобритания, Нидерландия и Украйна, където съответно 7%, 6,9 и 6,6 % от населението страда от депресия или тревожност.
Психологът Александра Петрова коментира, че нашата народопсихология е такава, че по-често гледаме негативното, отколкото положителното. "Българите тепърва, от няколко години, се учат да споделят, да търсят подкрепа за психичното здраве", допълва тя.
Мария Стоева, която е експерт по организационно развитие, допълва: "Липсата на определена цел и посока е нещо, което лесно може да ни доведе до бърн аут. Трябва да знаем как да поставяме собствените си граници. Гъвкавото работно време, гъвкавото работно място за професиите, за които това нещо е възможно, е много добра идея", подчертава тя.
Навременната превенция е най-ефективният лек за тези състояния. Петрова посочва: "На първо място е физическата активност. Важни са още сонтактът с животни, защото там се произвежда окситоцин, както и контактът с приятели. Но всичко това трябва да се прави като начин на живот".
А Надежда отбелязва: "Помощта на моите близки хора, подкрепата на хора, които също са се сблъсквали с тези неща, беше много важна за мен, за да видя, че не съм сама. Колкото и да ме беше страх да излизам навън, за да не се повтори паник атаката, излизах, върнах се към мои любими занимания".
)