Около 300 млн. евро годишно се изплащат у нас за болнични, свързани със стрес и прегаряне

Прегарянето - новата пандемия

Изследователите предупреждават, че ако не се предприемат своевременни мерки, професионалното прегаряне може да достигне размерите на глобална „пандемия“ през следващото десетилетие, коментира Томчо Томов.

Мерките

Икономическите загуби

Как се справят с проблема големите фирми и как малките

Заплатата и прегарянето

За изследването

Причините за прегарянето

Кои са рисковите професии

Мащабите на прегаряне

Професионалното прегаряне води до прогресивно изтощение, загуба на мотивация и може да завърши с пълен психически срив. Това е един от изводите от проучване на екип от експерти на Българската стопанска камара (БСК) на професионалното прегаряне в шест професии с повишен риск за психичното здраве, публикувано днес на интернет страницата на Камарата. Авторите подчертават, че проблемът в България е мащабен и представлява сериозно предизвикателство за конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката.

Държавата и работодателите в България изплащат около 300 млн. евро годишно за болнични, свързани със стрес и прегаряне, като тези разходи показват тенденция към непрекъснато увеличение, коментира Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, потърсен от БТА във връзка с проучването. По думите му около 40 на сто от причините за текучество на служителите са следствие от професионално прегаряне, а над 30 на сто от грешките, нарушенията и злополуките на работното място са пряко свързани с хроничен стрес и преумора.

По думите му прегарянето не може да се третира като периферен проблем, а представлява ключово предизвикателство в политиките за развитие на конкурентоспособен човешки капитал. Според Томов традиционните управленски подходи се оказват непродуктивни. Научните доказателства категорично сочат необходимостта от системна трансформация на работната среда, с акцент върху психологическото благополучие на работното място, управления на различията и конфликтите, организационна подкрепа и фундаментално преосмисляне на очакванията към бизнес ефективността, посочи експертът.

Според него мерките за справяне с прегарянето обхващат система от действия, насочени към оценка на риска за психичното здраве и създаване на фирмени програми за управление на стреса. Необходимо е поставяне на хората преди процесите, проектиране на работата така, че да се ограничи претоварването и да се осигурят оптимални условия за здраве, безопасност, благосъстояние и производителност. Нужно е също и насърчаване автономията и самоконтрола в работата, използване на ефективни системи за материално и морално стимулиране и признание за усилията.

Възможности са и въвеждане на гъвкави режими на работа, почивки и отпуски, съобразени с потребностите на служителите, подобряване на организационните комуникации и атмосферата във взаимоотношенията. Други мерки са: създаване на корпоративни програми за психично здраве и подкрепа на работещите, провеждане на информационни кампании за промоция на здравето, обучение на служители и мениджъри в индивидуални стратегии и техники за разпознаване и управление на стреса и прегарянето в работата.

Добра възможност за справяне с проблема бърнаут е предоставяне на допълнителни пакети от здравни услуги, помощ от лицензирани терапевти, програми за уелнес, релаксация, физическа активност, фитнес, спорт, туризъм и пр. Насърчаването на вътрешно доброволчество и взаимопомощ между служителите, чрез развитие на фирмени програми за ментален коучинг, консултиране и взаимна подкрепа в преодоляването на стреса и прегарянето, също са сред решенията за борба с този проблем.

Томчо Томов посочи, че икономическите загуби за бизнеса и социалните последствия от разрастването на бърнаут са изключително високи. Освен здравето и работоспособността на хората, синдромът засяга конкурентоспособността, производителността и ефективността на предприятията. Отразява се на целите, бизнес проектите, взаимоотношенията с клиентите, влияе на текучеството, ангажираността и мотивацията на служителите, натоварва системите на здравеопазване, осигуряване и социално подпомагане, посочи експертът.

Той изтъкна, че над 50 процента от загубените работни дни се дължат на стрес на работното място. Отсъствията от работа поради заболявания, свързани с работен стрес и прегаряне, продължават два пъти по-дълго от отсъствията поради други заболявания, посочи Томов и заяви, че разходите на държавата и работодателите в България за изплащане на болнични, свързани със стрес и прегаряне, възлизат на около 300 млн. евро годишно и непрекъснато се увеличават. Около 40 на сто от причините за текучеството на персонала са следствие от професионално прегаряне. Над 30 на сто от грешките, нарушенията и злополуките на работното място са свързани с хроничен стрес, напрежение и преумора, посочи експертът.

Само около 30 на сто от предприятията отделят сериозно внимание на стреса и прегарянето, като развиват корпоративни програми за превенция и минимизиране на рисковете за психичното здраве, каза Томов. По думите му преобладаващата част от тях са големи и средни фирми, предимно с чуждестранно участие.

Малките предприятия не разполагат с финансов ресурс и експертен капацитет за справяне с проблема. Изключение правят малките фирми в сферата на информационните технологии, аутосорсинга, консултантските услуги и др., които развиват свои програми за психично здраве и подкрепа на служителите, каза експертът.

Несъответствието между вложени усилия и възнаграждение е източник на хроничен стрес, посочи Томчо Томов. Върху прегарянето влияят и такива фактори, като непрозрачна и несправедлива система за оценяване на приноса, липса на обратна връзка от ръководителите, липса на признание, насърчаване и стимулиране на постиженията в работата.

Изследването е направено в рамките на Проект „Заедно за заетост“, в периода януари - март 2026 г., като са обхванати над 300 заети от следните професионални групи: ИКТ специалисти, мениджъри в производството, експерти човешки ресурси, специалисти по маркетинг и продажби, управители в туризма и счетоводители.

Според проучването сред личностните характеристики, които предпоставят риска от бърнаут, най-силно влияние оказват идеализмът, високите амбиции и очаквания - 82 на сто от анкетираните, следвани от самокритичността (69 на сто) и работохолизма (67 на сто). Най-напрягащите фактори са високата сложност на задачите (87 на сто) и голямата отговорност за резултатите (80 на сто). Основният източник на стрес в работната среда е претовареността със задачи и кратките срокове (58 на сто), сочи проучването.

Заетите в маркетинга и продажбите са сред най-силно изложените на риск от бърнаут заради силно изразени амбиции, самокритичност и зависимост от външно одобрение. Застрашени от прегаряне са и ИКТ специалисти, при които се отчита най-висока сложност на задачите и висока степен на претовареност. Заетите в отделите на компаниите „Човешки ресурси“ също попадат в рисковата група, главно заради усещането им за липса на автономност в работата и неяснота в правомощията. В секторите производство и туризъм работещите също са под риск от бърнаут заради високата отговорност за последствията и емоционалното напрежение.

Резултатите от проучването показват, че 73 на сто от изследваните са засегнати от бърнаут в средна (62 на сто) или висока (11 на сто) степен. Синдромът е най-интензивен при специалистите по маркетинг, продажби и ИКТ. Жените са по-уязвими от мъжете (14 на сто - с високо ниво, срещу 8 на сто при мъжете). Младите хора от поколенията Y и Z също са по-силно засегнати в сравнение с по-възрастните си колеги.