Първоначалните прогнози им дават около 32% от гласовете пред ГЕРБ, партията на Бойко Борисов – основната дясноцентристка и проевропейска сила в страната – която се очаква да събере около 18%.
Коалицията „Прогресивна България“, лявоцентристкият блок, воден от бившия президент Румен Радев, спечели парламентарните избори в България в неделя, според екзитполове. Това написа електронното издание на испанския вестник El Mundo във връзка с изборите в нашата страна.
Победата на Радев не беше изненада. Бившият президент очевидно водеше в анкетите от седмици. Основният въпрос беше – и остава – каква подкрепа ще има, за да управлява, защото именно там отново изплува хроничният застой в българската политика. Към това се добавя и относително ниската избирателна активност (около 40%), малко по-висока от предишните избори, но до голяма степен в съответствие с нарастващата електорална умора, обзела страната след осем избора за пет години – умора, която продължава да отслабва легитимността и възможността за излизане от настоящата политическа безизходица, пише в статията си испанският вестник.
Въпреки че „Прогресивна България“ е далеч пред останалите партии, всичко отново сочи към фрагментиран парламент и много трудна аритметика за формиране на стабилно мнозинство. Сред силите, които се очаква да бъдат представени в новото събрание, са либералната и проевропейска коалиция ПП-ДБ, Движението за права и свободи и ултранационалистическата партия „Възраждане“. Тази карта отново рисува картина на силно фрагментиран парламент, в който нито победителят изглежда има очевидни партньори, нито Борисов престава да бъде централен играч в което и да е управленско уравнение.
Тази трудност се обяснява и с почти непримиримите отношения между Радев и Бойко Борисов. По време на президентството на Радев двамата поддържаха постоянна политическа конфронтация, което правеше много трудно да си представим солидна коалиция между тях. Борисов изключи участие в каквато и да е коалиция тази неделя, заявявайки, че „не вижда с кого би могъл да сформира правителство“ и че ще реши стратегията си „след изборите“. Бившият премиер също така заяви, че партията му ще бъде „конструктивна опозиция“ в области като отбраната.
Кампанията е белязана от челен сблъсък: Радев обеща да „разруши олигархичния корупционен модел“, докато съперниците му го обвиняват, че застрашава европейската стабилност на страната с евроскептични и проруски позиции. Тази конфронтация определя и сценария след изборите, в който победителят ще трябва да превърне победата си в парламентарно мнозинство в дълбоко фрагментирана система.
На хартия коалиция от сили като либерално-реформаторската ПП-ДБ, традиционно прагматичното Движение за права и свободи или дори ултранационалистическата партия „Възраждане“ би могла да доближи Радев до мнозинство. На практика обаче тези съюзи са дълбоко противоречиви: всяка комбинация би принудила победителя да направи компромис с част от платформата си или да понесе значителна политическа цена, засилвайки идеята, че тези избори не слагат край на кризата, а по-скоро я удължават, завършва анализа си на политическата ситуация у нас испанската редакция.
)