Методи Лалов: Разследването на корупционни престъпления в различни органи не е работещо

Адв. Лалов отчете, че предложеният срок от две седмици за обществено обсъждане е много малък, но той не смята, че този нов орган би концентрирал прекалено много власт.

Истинската идея е да отговори на ПВУ и да не загубим пари, посочи още той.

Адв. Лалов коментира и казуса, свързан със заемането на длъжността и.ф. главен прокурор от Борислав Сарафов.

Лалов отбеляза, че неговото разбиране е, че Сарафов е узурпирал длъжност незаконно.

"Прокуратурата е концентрирала цялото наказателно разследване в себе си и няма никакъв проблем с това, няма никакъв обществен контрол, но е против да бъде създаден друг орган, който да се бори срещу корупцията". Това заяви пред БНР адв. Методи Лалов, след като от Асоциацията на прокурорите в България се обявиха против създаването на нов антикорупционен орган, който според тях би концентрирал прекалено много власт.

Министерството на правосъдието внесе за обществено обсъждане проект на нов Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, а целта е създаване на ефективен орган, чиято независимост е нормативно гарантирана в защита на обществения интерес. Проектът предвижда създаване на петчленна Комисия за противодействие на корупцията, като един от членовете ѝ ще бъде избиран от Народното събрание, един ще бъде назначаван от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а един ще бъде избиран от Висшия адвокатски съвет.

"Иначе разхвърлянето на разследването на корупционни престъпления в различни органи – от Сметна палата, през ГДБОП, през ДАНС не е работещо у нас. Аз съм "За" да има орган, който да отговаря концентрирано за тези престъпления. Неправилно беше закрита КПК преди няколко месеца. Трябва да има концепция за антикорупционна политика, което изисква наистина много работа. Гражданското общество трябва да е предизвикало напрежение и да натисне политиците, за да създадат адекватен закон".

"Конституционният съд не се е произнасял, че Сарафов е законен или не и че нормата има обратно действие или действие занапред. Конституционни съдии в неформални становища изразяват позиция по този въпрос, но това няма никаква обвързваща сила. Към днешна дата знаем, че тази норма не е противоконституционна, но въпросът дали завареното положение му позволява да продължи да осъществява функциите е висящ".

"Разбирането на Прокурорската колегия, според мен грешно и изтъкано от зависимости, е, че не е така. ВКС образува тълкувателно дело. То ще каже ясно може ли човек след 21 юли 2025 година да внася искания като главен прокурор за възобновяване на дела. Ако съдът каже, че не може, това означава, че и Сарафов не може да заема тази длъжност".