В Египет днес официално започна жътвата на пшеница, която се очертава да е една от най-важните жътвени кампании от години на фона на усилията на правителството да осигури вътрешен буфер срещу риска от глобален шок на цените на храните, заради войната между САЩ и Израел и Иран в Персийския залив, пише онлайн порталът “Ентърпрайс нюз”.
Властите обявиха, че имат за цел да изкупят около пет милиона тона местна пшеница до средата на август. През миналия сезон са изкупени 3,9 милиона тона. За да насърчи фермерите, държавата увеличи цената от 2300 на 2500 египетски лири за ардеб (150 килограма) зърно с 23,5 процента съдържание на мокър глутен и се ангажира да плаща в рамките на 48 часа след сключване на договор.
Според прогнозите на Министерството на земеделието на САЩ за глобалното производство, в Египет се очаква добра реколта от 9,8 милиона тона, което е с 6,5 процента повече спрямо миналата година. Обработваемите площи са увеличени с 2,52 милиона декара до около 15,5 милиона декара. Независимо от това обаче, се очертава недостиг от около 12,5 милиона тона пшеница.
Египет, който е един от най-големите вносители на стратегическата култура в света, е изправен пред нарастващи разходи за внос. Индексът на черноморската пшеница показва увеличение на фючърсите с приблизително 2,3 процента от началото на войната в края на февруари, което е най-високото ниво от юни 2025 г. Наред с това растат разходите за транспорт и застраховки.
Значително по-сериозен е рискът за реколтата през следващата година, тъй като затварянето на Ормузкия проток блокира между 40 и 45 процента от световната морска търговия с торове. Цените на азота са скочили почти двойно, а Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към ООН предупреждава, че ако прекъсванията продължат през сезона на сеитба в Северното полукълбо, добивите на пшеница може да спаднат в световен мащаб.
Вносът на пшеница в Египет през 2025 г. е около 13,2 милиона тона, което е с приблизително осем процента по-малко на годишна база, информира в. “Аш Шарк Бизнес”. Спадът се дължи на по-високите световни цени, по-голямото местно производство и по-слабото търсене на субсидиран хляб на вътрешния пазар.
Най-многолюдната арабска страна се нуждае от над 20 милиона тона пшеница годишно, като голяма част се използва за производството на субсидиран хляб за около 70 милиона души. Египет е сред петнадесетте най-големи производители на зърно, но добивът покрива по-малко от половината от вътрешното потребление. България е сред ключовите доставчици на стратегическата културата за арабската държава.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)