Гордана Силяновска призова за "креативност" при четене на двустранните протоколи с България

„Дори най-бързите кандидати могат да затворят клъстери и глави, но утре държава членка отново може да наложи вето и да отвори въпроси, които нямат нищо общо с критериите от Копенхаген, а са свързани с история и култура“, каза Силяновска.

Според президента именно такива въпроси не трябва да бъдат част от преговорния процес и за тях не са необходими допълнителни гаранции.

Тя припомни, че в рамките на Съвета на Европа в миналото са предприемани сериозни мерки срещу държави, които са нарушавали основни задължения, включително възможността за изключване от организацията.

Силяновска каза, че Лисабонският договор, вдъхновен от Копенхагенските критерии, ясно заявява, че националната и културна идентичност на държавите и народите, както и достойнството и неприкосновеността на гражданите, се зачитат.

Северномакедонският президент Гордана Силяновска-Давкова призова за различно прочитане на протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена конференция между България и Северна Македония.

Този принцип много наподобява подхода на Скопие в мултидисциплинарната комисия, която е част от Договора за приятелство и добросъседство между България и Северна Македония от 2017 г., пише БГНЕС. Там учените от Скопие призовават за прилагане на непознатия в научните среди „мултиперспективен подход“.

Това на практика означава да се допуска изопачаване на историческите факти, събития и личности. Поради това поведение работата на комисията е напълно блокирана от години. „Креативността понякога е необходима. Има различни възможности за тълкуване на протоколите, но това са въпроси, които изискват внимателен подход“, каза Силяновска в предаването „Клик Плюс“ по ТВ 21.

Президентът заяви, че винаги е имала добри отношения и е водила дълги разговори с президента на България Румен Радев (2017 г. - 2026 г.), въпреки че са имали различни гледни точки. Тя добави, че не винаги остават твърди възгледи по даден въпрос, като тези на Радев за членството на Северна Македония в ЕС.

Тя подчерта, че процесът на присъединяване трябва да се провежда въз основа на факти и критерии, а не на ирационални искания. „Говорим за политика, основана на доказателства, а не на ирационални условия. Това показва, че не само сме рамо до рамо с основните претенденти за бързо членство в ЕС, но сме и по-добри от някои от тях“, подчерта държавният глава.

Тя посочи, че македонското законодателство е до голяма степен хармонизирано с европейското. Това според нея е допълнителен аргумент за напредъка на страната в процеса на европейска интеграция, но все пак предупреди, че въпреки изпълнението на условията, процесът може да бъде блокиран от държавите членки.

Тя оцени, че е парадоксално да се иска от държавите-членки на Европейския съюз гаранция, че ще спазват решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, като се има предвид, че те вече са се ангажирали с него, приемайки европейските правни стандарти. Силяновска посочи, че често се чува позицията, че никой не може да дава гаранции, но това обикновено се свързва с правото на вето, което членовете на ЕС имат.

През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди 3 години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция.

Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.