Великденската трапеза у нас тази година е по-скъпа с около 11 на сто - плащаме 64 евро за четиричленно семейство

Това ясно показва, че въпреки предоставените добавки значителна част от пенсионерите изпитват затруднения да покрият разходите за традиционната великденска трапеза, отчитат от Института за социални и синдикални изследвания и обучение.

Кои са факторите, които влияят на цените?

Достатъчни ли са обявените мерки от служебното правителство в подкрепа на гражданите и бизнеса?

Във връзка с това КНСБ подготви предложения за помощни мерки в различни направления.

Тазгодишната великденска трапеза в България се очертава да е по-скъпа от миналогодишната с около 11 на сто, показват наблюдения на експерти от Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ.

Според проучване, предоставено на БТА от икономическия анализатор Теодора Пачеджиева и изследователя Момчил Димитров, цената на агнешкото месо е основен фактор за увеличението на разходите за посрещане на празника. Ръстът е около 20 на сто на годишна база - от около 26 лв. за килограм през април 2025 г. до 15,99 евро за кг тази година.

За направата на традиционната зелена салата, в основата на която е марулята, са необходими два броя, които струват по 1-1,20 евро всеки. Най-осезаемият ръст е тук - над 100 процента увеличение в сравнениe с април 2025 г. Същевременно цената на яйцата (кора от 30 броя) е по-висока с 33 на сто спрямо предходната година, което също е чувствителна разлика за един от основните великденски продукти. Прибавянето на още няколко традиционни продукта, сред които питка, дроб сарма, вино и безалкохолни напитки, допълва цялостната трапеза.

Направеното проучване за БТА от ИССИО през април 2025 г. разкри, че килограм качествен козунак излиза минимум 10 лв., докато агнешкото месо е около 26 лв./кг. Същевременно при зеленчуците се наблюдаваше ръст от 3 на сто на годишна база, като конкретно за зелената салата той бе около 20 на сто в сравнение с 2024 г. Добавката на още няколко традиционни продукта, включително и задължителната палитра с боядисани яйца, показа миналата година, че необходимите средства на едно домакинство за деня на християнския празник са в размер на 113 лв.

Според експертите на този фон предоставената великденска добавка за пенсионери в размер на 50 евро е недостатъчна, като тя покрива 78 на сто от необходимите средства за празничната трапеза. Това показва, че въпреки социалната подкрепа значителна част от разходите остава за сметка на домакинствата. Същевременно за пенсионерите с по-високи доходи (между 390,64 евро и 620,20 евро) предвидената великденска добавка е в размер на 20 евро. В сравнение със стойността на кошницата, тази сума покрива приблизително 31 на сто от необходимите разходи, което я прави още по-недостатъчна за посрещане на празника, изчисляват изследователите.

Експертите напомниха, че затварянето на Ормузкия проток наруши ключов транспортен коридор. Колкото по-дълго продължава конфликтът в Близкия изток, толкова по-сериозни ще бъдат икономическите последици, усетени в България, тъй като у нас последиците от войната се усещат с лагов ефект, посочиха Теодора Пачеджиева и Момчил Димитров.

Цената на петрола в България се определя от световните борси. Осезаемо поскъпване се наблюдава при природния газ и петрола сорт Брент. В ежемесечното изследване на ИССИО „Наблюдение на малката потребителска кошница“, което следи ценовата динамика на 21 стоки, в това число и бензина, в периода януари 2026 - април 2026 г. средната цена на бензин А95 е нараснала със 17,6 на сто (от средно 1,25 евро през януари 2026 на средно 1,47 евро към 1 април). От поскъпването на петрола най-засегнати са земеделието, транспортът, както и всички енергоемки сектори. Увеличението на цените на горивата оскъпява производствения процес, което налага ръстът да бъде прехвърлен към крайната цена на продукта, заплащана от потребителите. Наблюдава се и рязко поскъпване при торовете. Липсата на торове в момента създава реален риск от провал на пролетните култури, което би довело до поскъпване на основни хранителни продукти, посочват анализаторите.

Друг фактор с негативно влияние според тях е отчетеният спекулативен ръст на цените на редица стоки и услуги в месеците преди влизането на България в еврозоната. За съжаление, държавата не успява да се справи със спекулата, което доведе до установяване на висока ценова база на редица стоки и услуги от ежедневна необходимост. Всяко следващо поскъпване, независимо от размера, се усеща осезаемо от крайния потребител точно поради високата ценова база, коментираха от ИССИО към КНСБ.

Служебното правителство обяви пакет от мерки в размер на 100 млн. евро за справяне с последствията от поскъпването на горивата в резултат на войната в Иран. КНСБ подкрепя предприетите от служебното правителство мерки, но подчертава, че те не са разпределени хомогенно между бизнеса и гражданите. В други държави членки на Европейския съюз пакетите от помощни мерки таргетират поравно както бизнеса, така и домакинствата, за да се предотврати загубата на покупателна способност на гражданите.

От синдиката подчертават, че е грешно правителството да приема пакет от помощни мерки, без да бъде свикан Националният съвет за тристранно сътрудничество и предложенията да бъдат обсъдени със социалните партньори. Ето защо КНСБ настоява за свикване на Съвета и изпрати писмо до служебния премиер с настояване за това.